— Е? — попита Мартин.
— Е? — подразни го Ирина. — Мисли, детективе! Или ще оставиш на глупавата девойка да открие всичко?
Засегнатият Мартин взе листа й, забави се за секунда и дописа:
4. Мардж — чужд свят, минало в настоящето, задънена улица.
— Браво! — одобри Ирина.
5. Беззар — чужд свят, бъдеще в миналото, задънена улица.
6. Шеали — чужд свят, отказ от разума, задънена улица.
— Така! — възкликна Ирина. — А по-нататък?
7. Талисман — ничий свят…
Известно време Мартин въртя химикалката между пръстите си, после сви рамене.
— Извинявай, но не мога да кажа нищо за Талисман… И за какво е всичко това?
— Мислиш ли, че случайно посети седемте планети в такъв ред? — попита Ирина.
Мартин поклати глава:
— Не, сега мисля, че случайностите се срещат крайно рядко. Но…
— Ти беше длъжен да преминеш през тези светове — изрече убедено Ира. — През всичките седем свята. Да ги преминеш и да разбереш нещо… Е, като с тези разкази за пазителите…
— Между другото ти така и не ми обясни за какво са им нужни разказите — отбеляза Мартин.
— Те не са им нужни. Изобщо.
— Вярвам, но защо отхвърлят едни истории и приемат други?
— Нужен си им ти… нужен им е всеки, който намира у себе си сили и дързост да премине през Порталите. Нужна им е крачката, която ще направиш по безкрайната стълба. Нужно им е, когато минеш през новия свят, да разбереш нещо… нещо много важно за себе си. Историята, която ти зачитат, някой друг ще разкаже напразно. Всеки път, когато се изправиш пред пазителите, ти държиш изпит, Мартине. Изпит за правото да продължиш да се учиш.
— Да допуснем — съгласи се той. — Това прилича много повече на истина, отколкото скучаещите пазители… И аз мога да повярвам, че неслучайно съм посетил седемте свята в такъв ред. Но защо?
Ирина разпери ръце.
— Нашите знаят нещо. Ненапразно тези планети бяха в списъка. Твоят наблюдаващ нищо ли не ти каза?
Мартин поклати глава.
— Не, все го усукваше. Поиска да отида на Шеали и Талисман, но дори не ми каза в каква последователност. Ира, нека да опитаме да обобщим онова, което ни е известно…
— Хайде — съгласи се с готовност девойката.
— Само че първо ми отговори на един въпрос. Ти самата не си ли от Държавна сигурност?
Ирина не се обиди. Поклати глава.
— Наистина ли отиде в Станцията случайно? Не по молба на баща ти… или на Юрий Сергеевич?
— Мартине, аз съм на осемнайсет години.
— Ще бъдеш — уточни Мартин.
— Ще бъда, надявам се… В Държавна сигурност няма толкова млади агенти.
Мартин въздъхна.
— Добре. Извинявай, но когато всички небесни и земни интриги се смесят в едно…
Ирина го погледна умолително.
— Мартине, честна дума…
— Добре, да оставим това — реши той. — Нека обобщим. Преди хиляди години вече е съществувала предишната транспортна мрежа на пазителите. Нали?
Ирина кимна.
— Съществуването на Станциите е позволило на всички раси от нашия космос да си сътрудничат, да се развиват, да търгуват… очевидно не е имало някакви страшни войни, напротив, всичко е вървяло много мило… — Мартин забарабани с пръсти по масата. — Какво се е случило по-нататък? Очевидно, свързаните в едно цяло цивилизации загубили потребност за по-нататъшна еволюция на разума… да я наречем ментална еволюция. От качествените изменения разумните същества преминали към количествени и това им било напълно достатъчно. Настъпил златен век. Благоденствие, безсмъртие, неограничено познание, разцвет на изкуствата и културите. Нещо от този род?
— Аха — потвърди Ирина. — Примерно линията на развитие, натрапена от масовата култура. Закусвални на Луната, курорти на Сириус…
— Какви курорти може да има там? — потрепери Мартин, спомняйки си Сириус. — Добре, да приемем това за аксиома. Екстраполираме Прерия 2 за цялата галактика… Какво става по-нататък?
— Потоп — усмихна се Ирина. — Глобални катаклизми, ударили по всички обитаеми светове едновременно. Катаклизми, зад които е стоял не конкретен враг, а самото мироздание! Вероятно всяка планета е получила свой вариант на апокалипсис, но резултатът е бил един и същ — транспортната мрежа е загинала, обитаемите светове били върнати назад в развитието си, до дивачество. Вероятно някои от световете са загинали напълно.
— Пазителите? — попита Мартин и си отговори сам: — Част от тях се видоизменили. До неузнаваемост — като беззарийците. Фактически създали нова раса за нови условия на живот… Друга част, очевидно, преминала на следващото стъпало на еволюция. А повечето отстъпили в звездната си система и започнали да се готвят за нов опит.