— На тях им е било по-лесно, те са запазили флота си от първата експанзия — добави Ирина. — Нали? Или някакви механизми… които ние дори не можем да си представим. Нанороботи, дрейфуващи в атмосферата на планетата-гигант и произвеждащи на конвейер нови кораби!
Мартин кимна. Въодушевената Ирина продължи:
— И навигационните станции на онези планети, които някога са влизали в транспортната мрежа. Нежно замаскирани, подаващи навигационни сигнали… а може би и анализиращи обстановката на планетите.
— Много правдоподобно — съгласи се Мартин. — Нека да приемем и тази аксиома. Какво имаме за Библиотека?
— Паметник — лесно се съгласи Ирина. — Може би в тези обелиски наистина има информация… история на предишния цикъл на развитие… но това не е важно.
Мартин се намръщи. Ох, опасна е тази работа — да се обявява, че нещо не е важно! Но той нямаше какво да възрази, затова каза:
— Аранките?
— Струва ми се — каза предпазливо Ирина, — че те са хора. По-точно са в родствени връзки с нас, макар че на генно равнище има някакви разлики. Само дето… когато е протичал предишният апокалипсис, аранките са предприели някакви странни действия. Разбрали са, че катастрофата е наказание за спряната ментална еволюция. И… И?
— И направили нещо със себе си — продължи Мартин. — Лишили са се завинаги от възможността за ментална еволюция.
— Отказали са се от душата. — Тя го погледна с леко опасение, сякаш очаквайки поредната подигравка.
Но Мартин сега беше добър и благосклонен.
— И така може да се каже… Май са постигнали каквото са искали, нали? Тяхното общество наистина е… развито. И щастливо. Продължаваме ли по-нататък?
Ирина погледна накриво листчето.
— Дио-дао?
Мартин се замисли и каза:
— А не е ли и това опит да се изплъзнат от удара? Да избягнат еволюцията на разума, да забавят процеса… и при това да получат безсмъртие. Хем да похапнат рибка, хем… ох, извинявай.
— Нищо. — Ирина се намръщи. — Само че безсмъртието им се е получило странно.
— То не може да бъде друго — отговори разпалено Мартин. В това словесно жонглиране с цивилизации и епохи, еволюции и деградации, апокалипсиси и души имаше нещо необуздано, безумно. Като насън или след обилен запой, когато очистеният от бавните неврони мозък просто оперира с колкото си пожелае смели категории. — Иринка, разгледахме миналото…
— Беззар! — подхвърли му нова тема тя.
— Лесно! — отговори Мартин. — Изкуствено създадена разумна раса с пределна продължителност на живота, абсолютно адаптирана към своя свят. Еволюцията и безсмъртието сякаш не са нужни…
— Гедар?
— Хм… — Мартин се замисли. — Ето за тях е сложно да се реши… обществото им е толкова пропито от теология, при това гедарите уверяват, че тяхната теология е… как да го кажа? Приложна! Получава се дори не религия, а магия. Извършваш едни или други действия — и получаваш от Бог нужния отговор. Какво още е странно у гедарите? Жените им са неразумни, това е общоизвестно.
— Ти срещал ли си жени гедари? — попита Ирина.
— Не — махна с ръка Мартин. — Затова пък те се опитват да развият разум у кхананите и почти са успели. Така…
— Знаеш ли поне един случай, когато на някоя планета изначално съществуват две разумни раси? — попита Ирина.
— Не — поклати глава Мартин.
— А поне една раса, която непременно води със себе си домашните си животни? Кученца, птички, кончета?
Мартин се задави. Ирина го гледаше тържествуващо.
— Не може да бъде… — Мартин заклати глава в знак на протест. — Не може да бъде! Това са различни биологични видове!
От съседните маси започнаха да поглеждат към тях. Ирина го докосна по ръката и прошепна:
— По-тихо! Може, как да не може! Кхананите са самките на гедарите. Едновременно и животни, и брачни партньори. Женските индивиди са живеели в крайбрежните води, мъжете са ловували на сушата. Много удобно. Постоянно има два източника на храна, най-продуктивната крайбрежна ивица е плътно заселена. Мъжките индивиди са еволюирали — животът на сушата е по-непредсказуем, изисква в по-голяма степен наличие на разум… А може би това разделение се е получило след апокалипсиса? Жените са се върнали в морето, мъжете са останали на сушата?
— Как го узна? — попита Мартин. — От досието „за служебно ползване“?
Ирина поклати глава.
— Видях как гедар се чифтосва с кханан. На Библиотека. По случайност.
— Те забелязаха ли те? — попита бързо Мартин.
Ирина сви рамене.
— Май само самката… Не знам. А и това не е важно. По-добре кажи може ли такава ситуация да бъде още един опит за изплъзване от менталната еволюция?