— Защото ние вече нищо не означаваме. За Бог или за мирозданието… — промърмори Доггар. — Така ли?
Мартин кимна.
— Може би трябва да създадем синтетична душа? — попита Доггар. Усмихна се и продължи: — Добре, да допуснем, че сте прави. Включително и относно нашата защитеност… бих искал да вярвам в нея. Споделям вашата загриженост, Мартине, и тревогата за съдбата на родния ви свят. Така че какво означава Талисман в тази история?
— Какво означава той за вас? — попита Мартин. — Ние споделихме това, което знаем. Сега е ваш ред.
Доггар въздъхна.
— Отначало ни заинтересуваха три особености на Талисман. Удивителната структура на мъглата му, непрекъснатото генериране на енергия от скалните руди и така наречените сейфове.
— Именно в този ред ли? — попита Ирина.
— Точно така. Всички тези въпроси получиха отговорите си. Така наречената мъгла представлява сложна молекулярна суспензия, абсолютно неутрална по отношение на живите организми и изпълняваща ролята на защитен екран. Мъглата поглъща интензивното излъчване на звездите, превръща го в енергия и го подава към скалните руди. Пред нас е просто една електростанция… наистина, с размерите на планета.
— Охо! — възкликна Мартин. — А тези данни… достъпни ли са?
— Публикувани са някъде — сви рамене аранкът. — Тук няма нищо за криене. Засега изглежда невъзможно да се повтори тази технология, пък и бихте ли поискали да обгърнете планетата си със слой мъгла? Енергията може да се получава във всички точки на Талисман, което и правят всички желаещи.
— А „сейфовете“? — попита Ирина.
— „Сейфовете“ според нас — тук гласът на Доггар загуби мъничко от своята увереност — са не друго, а синтезатори на материя. Работата е там, че огромното количество енергия, хвърляно в скалите, трябва да се утилизира. И най-удобният начин за това е синтезирането на материя — крайно трудоемък процес.
— За хиляди години всички „сейфове“ щяха да са натъпкани догоре! — каза недоверчиво Ирина.
— Но те не само синтезират материя. Те също така я разрушават. Безсмислена работа, нали? Ние смятаме, че планетата е била преобразувана от някаква неизвестна древна раса, но не от пазителите, и е превърната в огромен автоматичен завод… за производство на „каквото си поискате“. А когато необходимостта от завода е отпаднала, той е бил пуснат на празен ход. Това се оказало по-лесно, отколкото да се спира процесът. Планетата продължава да изпълнява някакъв много отдавна стартиран цикъл — произвежда на конвейер непонятни и в голямата си част ненужни за нас вещи, след което ги унищожава. Открихме пряка зависимост между слънчевата активност и честотата на появата на артефакти в „сейфовете“. Когато звездата излъчва повече енергия, находките се срещат по-често. — Доггар-кен се усмихна. — Тук дори не са необходими сложни изследвания. Достатъчно е да се сметне корелацията по данните от откритите за достъп източници — количеството златотърсачи, количеството находки и активността на звездата. Веднага всичко става очевидно!
— Колко е просто… — каза разочаровано Ирина. — И това ли е всичко? Какво правите още тук тогава?
— Разбира се, опитваме се да намерим метод за управление на „сейфовете“! — възкликна Доггар. — Та това е рог на изобилието, Ирина! Но ние нямаме намерение да присвоим за себе си тази тайна, когато успеем да я разгадаем. Можете да ми повярвате, че една планета ще е достатъчна за всички известни раси!
— Но засега нямате резултати? — попита Мартин.
Доггар поклати глава.
— Никакви. Разбирате ли, Мартин-кен, тук не може да съществува някакво единно управление на „завода“, откъдето се регулират всички „сейфове“. Това е прекалено голяма структура. Всичко трябва да е по-просто — приближаваш се към сейфа, правиш нещо и получаваш желаната вещ… — Доггар разпери ръце. — Само че какво трябва да се направи? Да се произнесе парола? Да се приложи към сейфа някакъв особен ключ?
Мартин въздъхна и бръкна в джоба си. Сложи пред Доггар стъкленото цилиндърче.
— Ето го. Можехте да попитате направо… Това нещо Ирина представя за намерения от нея ключ…
Доггар погледна цилиндърчето с недоумение, после рече бавно:
— Това не е ключ. Не се обиждайте, но си е обикновен боклук. Това е изхабена батерийка. Наша батерийка. Слагаме такива в пушките си… и в почти всички аранкски прибори, изискващи висока мощност.
— Ето какво било! — зарадва се Ирина. — Намерих това нещо в кошчето за боклук на Станцията на пазителите. Значи е ваша играчка…
Доггар я погледна и кимна.