— Мартине, какво правиш? — попита объркано Ирина.
Той се обърна, усмихна се щастливо и почука с юрук по каменния капак.
— Това е детонатор, Иринка.
— Това е „сейф“… — рече тя, но за всеки случай отстъпи крачка назад. Явно реши, че е откачил.
— Това е „сейф“ — кимна Мартин с изражението на идиот, на когото са дали кофа захарни бонбони. — А всичко заедно, цялата планета, е детонатор.
— Детонатор за Големия взрив? — поинтересува се Ирина.
— Напротив! Детонатор за края на всичко! Апокалипсиса. Рагнарок.
Мартин се засмя, изправи се и тропна по люка.
— Добре ли си? — попита Ирина.
— Абсолютно.
Той закрачи около „сейфа“ като куче, отъпкващо мястото си за лягане. Изкикоти се и погледна към нея.
— Ти си напълно права! Таблетки и пантофки, вълшебни мечове и шапки-невидимки. Предполагам, че прекалено ме е разтърсил светът на аранките. Всички тези небостъргачи и флаери, топлинни пушки и планетарни информаториуми. А още и Прерия… същото, само че на по-ниско равнище… Не се връзва, разбираш ли?
— Не!
Мартин въздъхна. Седна покрай „сейфа“ и започна да изрежда, като свиваше пръсти:
— Ние решихме, че спирането на еволюцията ще предизвика вълна от катаклизми. Камшици за мързеливите. Това първо.
Ирина кимна.
— И е правилно — заяви Мартин. — А после решихме, че спирането на еволюцията ще е технически прогрес в духа на Аранк. Огромни градове, звездолети на полянката зад къщата, съвършена медицина и ваксина срещу рак. Това — второ. А то е напълно погрешно! Знаеш ли защо? Защото и в най-съвършените градове ще текат покривите и ще се запушва канализацията. Защото звездолетите ще се чупят, а болестите ще се приспособяват към лекарствата. Всички тези блестящи градове нищо не струват!
— А планетата-завод?
Мартин потропа по капака на „сейфа“ и се усмихна.
— Планетата-завод? Чудовищни енергийни мощности, милиони, милиарди контейнери по цялата повърхност… едни такива мъ-ъ-ънички контейнери. И умниците-аранки са решили, че в тези контейнери могат да се произвеждат на конвейер стоки за народно потребление… А ако искам яхта? Ако имам нужда от шкаф? Парче по парче ли ще ги вадя?
Ирина чакаше.
— Ако не греша — продължи Мартин, — в настоящия момент планетата произвежда само три вида продукция. Прашец, схемички и спиралки… Схемичките са мънички платки с много сложна структура на вътрешна проводимост, индуктивност и капацитет… грубо казано, детайл от неизвестна електронна схема. Нали? А спиралките — те нали са органични?
— Силициевоорганични — уточни Ирина. — Е, стига си протакал! За какво става дума?
Часовникът на Мартин изписука, той отвори сейфа и каза с усмивка:
— Виж ти, провървя ми… Сигурни двеста евро.
Загреба шепата пурпурен прашец, помириса я и попита:
— Нали нямаш хрема? Защото разправят, че прашецът лекува хремата у хората…
Ирина настръхна.
— А у нехората?
Мартин изсипа прашеца обратно в „сейфа“. Въздъхна и започна да завинтва капака.
— Нехората… Излиза, че в Галактиката е имало една раса, за която е бил предназначен този прашец. Може би са го вдишвали, може би са го яли на закуска, а може и да са топили в него пипалата си… И са получили целия свят и чифт новички кънки отгоре на това. Ходили пеша между звездите, играели си бадминтон с кометите, къпели се в мъглявините…
— Преминали са на следващия етап на еволюцията? — засия Ирина.
— Не — поклати глава Мартин. — Там е работата, че не са! Никаква ментална еволюция. Старият, добрият, изпитаният разум. С всичките му плюсове и минуси. Никакви изменения на личността! Само всемогъщество!
— Как е възможно това? — попита Ирина. — Как?
Мартин сви рамене.
— Откъде да знам? Светът само ни изглежда логичен и подчиняващ се на причинно-следствените връзки. Вдигаш крак — пристъпваш на метър разстояние… това работи прекрасно, докато наблюдаваме молекулите и атомите. А по-нататък? Отвъд прага на квантовата неопределеност? Където няма никакви закони, определящи мястото на частицата в пространството? Няма закони, но мястото си го има! И ти можеш да вдигнеш крак, за да пристъпиш направо на Земята. За теб не са страшни дори взривовете на свръхновите и черните дупки. Никога няма да умреш… е, ако не го поискаш, естествено. Разпръскваш облаците с поглед, гасиш вулкани с плюнка, превръщаш само със силата на желанието си желязото в злато, а златото — в крем брюле… — Той погледна накриво Ирина. — Искаш ли това?
Тя кимна очарована.