— Нима безутешният й мъж е платил за издирването й?
— Това е професионална тайна — отвърна Мартин. — Баща й.
Клим въздъхна.
— Железен човек. Родител герой. Достоен за уважение.
— Толкова ли са зле нещата? — попита Мартин със съчувствие.
— Девойката дойде при нас преди три дни — отговори Клим. — Очаквах обичайните проблеми — младичка, красива, а мъжете при нас, естествено, са повече от жените… Поговорих с нея, поговорих с нашите… Тук всичко се размина. Естествено върти си задничето повече, отколкото трябва, но явно не провокира. Бедата дойде оттам, откъдето не очаквахме. Тя накара всички учени да се изпокарат, като външният й вид нямаше нищо общо с това.
— Нима на научна почва? — възхити се Мартин.
— Именно. Момичето разби на пух и прах две от трите теории, които се смятаха за най-перспективни… Ако ви е интересно — това са теорията за единното уравнение на Вселената и за слънчевия цикъл на четене…
Мартин подигна вежди с недоумение.
На лицето на Клим се появи страдалческото изражение на професор по физика, обясняващ на сина си ученик законите на Нютон.
— Езикът на Библиотека е фонетична писменост — каза той. — Трудностите са дори не в това, че засега не можем с увереност да съотнесем символите на обелиските с едни или други звуци. Главният проблем е как тези букви се подреждат в думи, а думите — в изречения. Теорията за слънчевия цикъл предлага четенето да се започне от някой източен обелиск, а после, когато сянката му посочи точно друг обелиск, да се добави нов знак, да се погледне сянката от втория обелиск…
— А когато слънцето се изкачи в зенита си — да се сложи точката в изречението — подсказа любезно Мартин.
Клим се размърда и промърмори:
— Всичко е значително по-сложно, но като цяло разбрахте идеята… Теорията за единното уравнение на Вселената гласи, че езикът на Библиотека всъщност се състои от математически символи, които описват в едно-единствено уравнение всички закони на мирозданието. Наричат го още Уравнението на Бог. Девойката разби на пух и прах тази теория. А поддържаше моята гледна точка, че езикът на Библиотека е сроден с туристическия. Знаете ли колко букви има в него?
Мартин се замисли. Колкото и да беше смешно, за да се знае туристическия език, изобщо не се изискваше да се разбира граматиката му. Всеки, преминал през Портал, започваше да говори туристически — съвсем свободно и непринудено.
— Така ще се чуди и някое дете, което вече може да говори прекрасно, но не е обучено на четене и граматика — каза Клим. — Може да се научи да брои — интуитивно, без да се замисли. Но да се отделят и да се систематизират всички звуци на езика, да се съотнесат с буквите — това вече е предмет на научно изследване.
Мартин вдигна ръце. И каза — с езика на жестовете, свивайки китките на ръцете си, с разперени под прав ъгъл палци:
„Ние сме обучени на четене и граматика. Езикът на жестовете е азбуката на туристическия език.“
„Правилно — отговори безмълвно Клим. — Това е толкова естествено, че не сме се замисляли за него. Но нас са ни научили на азбуката. В туристическия език има четирийсет и седем букви, тринайсет препинателни знака и две числителни. Нула и единица, двоичен код.“
Детенцето, вторачило се с подозрение във възрастните, нададе тих, предупредителен рев.
— Не обича, когато се разговаря на туристически с жестове — оплака се на глас Клим. — Разбира руски и английски, туристически — също, а езика на жестовете — още не. Роден е тук, не е минавал през Портал.
— Така че къде е проблемът? — попита Мартин. — Дори на мен, пълния профан, ми е ясно, че езикът на Библиотека е свързан с туристическия. И вероятно всеки жест е сходен с някой от знаците на обелиските?
— Сложността отново е в посоката на четене — поясни директорът. — Опитвахме се да четем разположените един до друг обелиски, пробвахме различни посоки и комбинации… Нищо смислено. Бебешко ломотене, псевдоговор на душевноболен човек. Ирина заяви, че знае метод за дешифриране. Сега е повела голяма част от жителите на селото на поход до „точка дванайсет“ — това е голям остров, разположен на три километра в северна посока.
— А вие останахте тук? — изуми се Мартин. — В момент, в който може би се прави велико откритие…
— Пробвах метода за четене на обелиските, предложен от Ирина, още преди две години, без да вдигам много шум — каза директорът. — Това е проста корелация между площта на островите и количеството знаци на тях… Никакъв резултат.