— При нас вендетите са забранени — каза Ооно. — А топлинната ви пушка също ли е фалшива?
— Не, защо. Истинска си е.
— Защо не я взехте, щом имате такова мнение за нашите нрави?
— Някак не е по човешки — намръщи се Мартин. — Срещу хора — с извънземно оръжие… Имам револвер.
— Ще бъда откровен с вас — реши Ооно. — Какво искате да знаете?
Мартин с удоволствие отпи още една глътка от бирата. Наведе се над масата — мълчаливият златотърсач неволно се наклони напред, а японецът, обратно — леко се отдръпна.
— Известна ми е тайната на Талисман — прошепна Мартин. — Знам, че той е способен да подари всемогъщество.
Ефектът беше съвсем не какъвто очакваше.
Мълчаливият златотърсач се изкикоти радостно. Японецът се усмихна и каза:
— Поканете вашето момиче да седне с нас. Не сме въоръжени. И не смятаме да ви заплашваме… нямаме какво да делим с вас, господин Мартин.
— А тази тайна на Талисман само мързеливите не й знаят — поясни причината за веселието си бащата на крадеца.
4.
Не пиха повече бира. Съненият сервитьор сам им свари кафе, а на японеца поднесе зелен чай, след което се оттегли в задните стаи на кръчмата. Очевидно господата Ооно и Матиас — така се казваше мълчаливият златотърсач — се ползваха с уважение на Талисман.
— Не знам кой пръв го каза — разправяше бавно японецът. — Но слуховете тръгнаха още първата година, когато едва беше започнало изграждането на Амулет… Когато понито на господин Юрий все още беше живо. А преди три години вече всички говореха, че в „сейфовете“ може да се намери детонатор.
— Детонатор? — възхити се Мартин. — Наистина ли детонатор? Така ли го наричате?
— Понякога го наричат микстура. Друг път — Сила. Понякога… — Японецът погледна към Матиас, той се замисли и каза:
— Понякога амброзия. Понякога — прашец на феите. Но ние му викаме детонатор.
— Защо? — настоя Мартин.
— Защото той те взривява — отговори сериозно Матиас, но веднага след това се усмихна. — Бум! Бил си човек, ставаш супермен.
— Знаете ли, чувал съм такива легенди за десетки други планети — призна Мартин. — Но… има ли поне някакви основания за легендата?
— Има — кимна Ооно. — Някои златотърсачи са казвали, че са се досетили как да получат детонатора. И повече никой не ги е виждал.
Мартин се усмихна.
— Точно доказателство няма — призна Ооно. — Но когато човек, който години наред е търсил детонатора, изведнъж с радостно лице изтича в мъглата и повече не се върне…
— … това означава, че се е побъркал и се е изгубил в пустинята — отговори в неговия тон Ирина. — Или са го убили ловците на всемогъщество.
— Искате по-сериозни доказателства? — въздъхна Ооно. — Не, готова рецепта няма. Съветът на златотърсачите не крие подобна тайна. Аз вярвам, че Талисман може да даде всемогъщество, но не знам как да го получа. И ако узная — няма да го споделя с никого.
— Честен отговор — съгласи се Мартин. — И на това благодаря.
— А вие бихте ли споделили тайната? — поинтересува се Ооно.
Мартин поклати глава.
— Едва ли.
— Всички я търсят — каза бавно Матиас. — Американците, руснаците, китайците… По-умните от извънземните — също. Ето, аранките построиха цяла станция.
— Ние бяхме при тях — призна Мартин.
— Те не биха казали — поклати глава Ооно. — На тях им е страшно интересно. Цяла планета-завод — това е сериозна работа дори за аранките. Те пробиват, правят рентгенови снимки, измерват, анализират. Слушат клюките и шпионират най-умните златотърсачи. И на тях им се иска да научат тайната… за себе си.
Мартин допи студеното кафе и въздъхна. Обхващаше го умората от безсънната нощ.
— Извинете ни още веднъж за безцеремонното любопитство — помоли Ооно. — Бяхме нахални и некултурни. Но вие ни смутихте.
Двамата златотърсачи станаха, без да се уговарят. Мартин помисли малко и им подаде ръка.
— Ако има нещо — отбийте се при нас — усмихна се Матиас. — А ако станете супермен — долетете през прозореца.
— Непременно — обеща Мартин.
Двамата с Ирина мълчаха, докато златотърсачите излизаха от кръчмата. После девойката попита:
— Вярваш ли им?
— Вярвам — не вярвам… — Мартин сви рамене. — Ако знаеха как да получат детонатора, нямаше да се сдържат. Опитвали са се. А да ти приличат на богове? Дори и от супермени са далече.
— Е, защо, японецът е приятен мъж, умен… — Ирина се прозя. — Ще ходим ли да спим? Едва издържам.
Мартин поклати глава.
— Аз ще си допия кафето. Така или иначе вече няма да мога да заспя. А ти отивай да си легнеш.
— Утре непременно ще измисля нещо — обеща виновно Ирина. — На бодра глава…