— Охранители? — уточни Мартин.
— Не. Един кханан може да се хвърли в битка, ако приятелят му е заплашен от беда. Но всеки кханан, нападнал разумно същество, трябва да бъде убит.
— Значи не само ако е нападнал гедар, но и всяко разумно същество? — уточни Мартин.
Върху лицето на Кадрах се появи нещо, близко до презрение.
— Разбира се. Техният разум е близък до пробуждането, те са доста по-умни от вашите кучета. Ако им позволим да убиват разумни същества, това ще доведе до беда за нашата раса. Нито един гедар не би позволил на кханан да напада хора.
— Има една възможност — каза предпазливо Мартин. — Да му се даде заповед, като се знае, че кхананът ще загине.
Гедарът мълча толкова дълго, че Мартин съжали за думите си. Но гедарът се обади отново:
— Да, има такава възможност. Някой гедар може да даде подобна заповед, ако е сигурен, че кхананът ще умре. Това е престъпление, но е възможно.
— Само гедар ли? Може ли човек или същество от друга раса да опитоми кханан?
— Може — отвърна гедарът, без да се поколебае. На лицето му като че се изписа облекчение. — Случват се такива неща. Мнозина искат кханани за приятели и ние доставяме тук и техни деца.
— Ще ви се наложи да намерите този, който е дал заповедта — каза Мартин. Без да заповядва, разбира се, а само констатирайки факта. — Трудно ли ще бъде това?
— Всеки кханан има само един стопанин — каза гедарът. — Всеки стопанин не може да има повече от един кханан — те са ужасно ревниви. Ако нечий кханан е изчезнал — значи собственикът е виновникът… — Гедарът поклати глава и изрече неочаквания извод: — Ще бъде много трудно да се намери убиецът.
— Защо? — смая се Мартин. — Да се преброят…
— В нашето селище има сто и трийсет кханана — каза уверено гедарът. — В Центъра — още осемнайсет. Нашите ще ги събера и ще ги преброя за час. Утре ще знаем дали са на мястото си и кхананите от другото селище. Но само някой глупав убиец би пратил своя кханан на смърт.
Той помълча малко и обобщи:
— Не мисля, че убиецът е толкова глупав. Смятам, че всички кханани ще бъдат на мястото си.
— А случвало ли се е кханани да бягат? — попита Мартин. — Може би някой див…
— Може да има диво селище на хора или други разумни същества — отговори гедарът. — Но те няма да имат кханани.
— Те не могат да се размножават — поясни Давид, обръщайки се към Мартин. — От планетата на гедарите се изнасят само същества от единия пол.
На Мартин ужасно му се прииска да узнае дали това правило касае само тюленоидите или се отнася и за самите гедари. Но благоразумно потисна любопитството си и вместо това попита:
— Тогава откъде се е взел кхананът убиец?
— Всичко е възможно — отговори философски гедарът. — Но не всичко може да се узнае.
Той отстъпи в сянката и веднага се изгуби сред обелиските.
— Хубава работа — каза Мартин. — Мирна, спокойна планета. Никаква опасност за живота. И изведнъж появил се сякаш отникъде чуждопланетен звяр убива невинна девойка!
— Очакват ли ви неприятности? — попита със съчувствие Давид.
— Аз нямам вина за случилото се — каза Мартин след кратък размисъл. — Тя даже още не беше решила дали ще дойде с мен, не успях да я взема официално под охраната си. Ако родителите й поискат да проверят това, ще пратят тук друг детектив. Но на мен ми е мъчно за момичето. И… всичко стана много нелепо. Вие самият какво мислите за случилото се?
Давид го погледна с лека ирония.
— А какво може да мисля? Ако девойката наистина е била близо до разгадаването на тайната на Библиотека, вероятно са се намерили недоброжелатели. Вие да не смятате, че животът ни тук е мирен, тих и академичен? Тук е пълен хаос! Пиянски свади, и то при минимално производство на алкохол! Побоища в процеса на изясняване на научната истина, при това с чупене на крайници и осакатявания. Сексуално насилие и перверзни от всякакъв вид… обикновените оргии вече дори не се опитвам да ги забранявам. Хазартни игри, при това в последно време стана модерно да се играе на „американка“9, като се избират унизителни или опасни желания. Да не говорим за вандализма — Давид многозначително потупа по каменната пейка, — за религиозните спорове, за интригите…
— Вчера ми обрисувахте значително по-благопристойна картина — отбеляза Мартин.
Давид си премълча.
— Може би си струва да съобщите на Земята, че Библиотека съвсем не е толкова безопасно и мирно място, за каквато я мислят? — попита Мартин. — Току-виж понамалеят младите глупачки, които се стремят да дойдат тук…
— Вие като че ли вече не сте съвсем млад — каза Давид с ирония, — а сте толкова наивен… Точно тогава ще заприиждат на тълпи. Мартине, всичко, което става тук, е следствие от безсмислеността на нашата работа! Тези, които идват при нас, са умни, работливи, честолюбиви. Блъскат се няколко години като риба в лед — и все няма и няма надежда за разгадаване на загадките. Да обяснявам ли какво се случва след това? Дайте ми ключ към разгадаването, и на следващия ден всички ще работят до изнемогване.
9
Басове, при които загубилият трябва да изпълни всякакво желание на победителя. — Бел.прев.