Мартин обичаше пелмени; направи тестото с удоволствие, с ентусиазъм, на фона на пуснатия телевизор, по който бърбореха новините. После извая самите пелмени под съпровода на хубава класическа музика. Рокът придаваше на пелмените излишна острота на формите, а поп музиката водеше до появата на мутанти, които приличаха на всички свои най-близки роднини едновременно — и на узбекските манти, и на татарските ечпочмаки, и на смахнатите италиански равиоли.
А нали всички знаят много добре, че главната особеност на хубавите пелмени е вкусното тесто, в което трябва да се оформят джобчета и в тях месото да се вари като на водна баня, в лъжичка от собствения си гъст бульон. Проблемът е при пелмените, които се късат при варенето или са така безмилостно притиснати при слепването, че скъпоценният бульон се излива в тенджерата.
Мартин нареди скромна трапеза в кухнята, сипа в две купи гъста сметана — истинска руска сметана, а не европейските имитации със сгъстители, подобрители, антиоксиданти и други отрови. Скри кетчупа, за да не се изкушава; въпреки че имаше слабост към него, се боеше от справедливите подигравки на чичо си. Когато старият асансьор изтрака отвън, Мартин изсипа пелмените в кипящата вода и извади от хладилника бутилка „Руски стандарт“ — единствената водка, допустима за възрастния човек при неговия болен черен дроб. Бутилката не беше от половин литър, за да не се стигне до неизбежното продължение, и не беше от еднолитровите, които са разрешени само за младите и безгрижни хора. Седемстотин милилитра са подходящи за културните, пиещи умерено руски хора, които не възнамеряват да се заседяват до нощите и да плашат съседите с пеене на песни.
Чичо му оцени пелмените. Наистина, ядеше ги, без да бърза и без празни приказки, с което смути Мартин, но веднага щом привърши първата порция, погледна красноречиво към тенджерата. Така че се наложи незабавно приготвяне на втора порция.
След това започна разговор — умерено приятен, макар и на моменти шумен. Обсъдиха футбола — Мартин не беше голям запалянко, но се радваше на неочакваните успехи на националния отбор. Поспориха за последното заплащане на арендата на пазителите — хитроумните технологии за синтез на храна от дървесина наистина позволяваха да се победи глада, но се отваряше огромно количество допълнителни проблеми. Чичо му даже го изненада неприятно с излишната си разпаленост и недостойните си изказвания за ограничаването на раждаемостта в Азия и Африка. Впрочем, вече засрамен, той се отрече от фразите: „И на зайците обичаите им забраняват да планират семейство“ и „Сега със сигурност ще слязат от палмите, щом дърветата ще могат да се ядат“, но не се отказа от същността на изказванията си.
По някакъв хитър начин Мартин успя да насочи разговора в по-спокойно русло, а освен това се обади Женя — минавал наблизо и се зачудил дали да не се отбие.
Мартин се зарадва на посещението на малкия си брат, а и чичо му, макар че любимецът му беше Мартин, веднага разцъфна, започна да се перчи и устрои на новодошлия си племенник разпит — защо толкова рядко му се обажда и още по-рядко му гостува, от какъв дявол се е захванал с журналистика и дали не се е сдобрил с Олга.
Женя даде смислени отговори на всички въпроси, само дето дълго се опитва да си спомни коя е Олга, и говореше за одобряването неубедително, или с други думи — лъжеше като адвокат. Но чичо му днес беше миролюбиво настроен и предпочете да не забележи лъжите.
Мартин направи нови пелмени и извади от хладилника втора бутилка от седемстотин милилитра, защото не само че беше културен и пиеше умерено, но беше и умен руски човек. Виж, с пелмените вече беше зле, защото оставаше само една оскъдна порция, която беше чак смешно да се вари. Но и чичо му, и Женя се бяха наяли и не искаха повече пелмени — напълно ги задоволяваха „Руския стандарт“, леко киселеещите краставички и тънко нарязаното пушено месо. Самият Мартин почти се изключи от разговора, но с удоволствие слушаше дрънканиците на Женя и репликите на чичо му, поразяващи с ехидността си и с онова чувство за хумор, което се появява при умните възрастни хора, след като се пенсионират.
Когато наближи полунощ, чичо им се умори и започна да се готви за тръгване. Решително отказа на предложението да пренощува у Мартин, отказа и да го съпроводят, от принципни съображения не повика такси, като каза, че ще повърви петдесетина метра до кръстовището, там ще спре някоя минаваща кола и по този начин ще направи голяма икономия. Мартин понечи да спори, но после съобрази, че при кръстовището все още би трябвало да дежури милиционерски наряд, който, щом забележи пенсионера, веднага ще го настани в такси и ще нареди строго на шофьора да го откара до дома му. Затова се успокои и след като си взе довиждане с чичо си, извади от хладилника малка, половинлитрова бутилчица водка — нали беше не само културен и умен руски човек, но се отличаваше и с мързела си, който го караше да се запасява с продукти от първа необходимост. Но брат му показа кутия с хубави пури и основателно отбеляза, че се нуждаят от различен акомпанимент.