Така че десет минути по-късно, след като нахвърляха в съдомиялната машина мръсните чинии, те седнаха в гостната с тежки широки чаши с уиски „Гленморанджи“, отлежало петнайсет години в бъчва от мадейра, и запалиха пури под съпровода на любимите и на двамата „Пикник“.
„Пикник“ пееха за това, че от някой си щяло да излезе нещо смислено, защото е голям познавач на райския газ. Мартин не беше съгласен с тези толкова прости диагностични методи, но потропваше с обутия си с пантоф крак в такт с музиката, а на думите „това щастие се пада на един от сто“ дори започна тихичко да подпява.
— Март, с какво се занимаваш сега? — попита брат му, размахвайки пурата, сякаш се опитваше да пише с дима във въздуха.
— С всякакви тъпотии — призна Мартин. Брат му беше единственият от семейството, осведомен за естеството на заниманията му, но рядко навлизаха в детайлите, освен че понякога обсъждаха някои забавни истории, които не са опасни за никого.
— Занимаваш ли се с някой сериозен случай? — не се предаваше брат му.
— Завършвам един — каза Мартин. — Почти го приключих. Нищо сериозно. Едно момиче избяга от къщи и загина нелепо на чужда планета.
— И какво е останало недовършено? — продължаваше Женя.
Като се замисли, Мартин реши, че няма да има особена вреда, ако разкаже това-онова.
— Девойката успя да ми съобщи нещо. Вече не можеше да говори… така че използва жестомимичния туристически. Най-вероятно не означава нищо, но реших да проверя нещата докрай. Не ми се иска да ходя при родителите й, докато не ми се изясни всичко.
— Разпитваха ме за теб — каза брат му. — Един човек… уж случаен разговор… Но така се случи, че знам това-онова за него. Той работи в службите.
— Кука? — попита Мартин без особена изненада. Напълно възможно бе правоохранителните структури да наглеждат Ернесто Полушкин.
— ГБ12.
— И какво искат от мен? — възмути се Мартин. — Плащам си налозите, не се занимавам с шпионаж, ако попадна на нещо интересно — докладвам!
Мартин наричаше „налози“ измислените истории, за които се предполагаше, че може да се харесат на пазителите. Властимащите негласно препоръчваха на всички, на които съчиняването на такива истории се удаваше, да измислят по три-четири годишно за нуждите на държавата. Даже плащаха някакви дребни пари за услугата и Мартин не клинчеше и не хитруваше, а четири пъти годишно честно сядаше до масата и се опитваше да измисли нещо достойно. Съдейки по това, че историите му се приемаха с благодарност и жив интерес, като служителите не изискваха от него допълнителни количества, явно някои от тях влизаха в употреба, а други биваха отхвърляни от пазителите. Общо взето — както и в нормалния живот. Мартин пишеше докладите си нередовно, но ако реалното положение на нещата на някоя планета се различаваше рязко от данните в справочниците и вестниците, изпращаше информацията за това в Университета за галактически изследвания — структура, която официално се водеше обществена, но в действителност беше правителствена.
— Наистина не знам — каза Женя и отпи от уискито. — Обаче ми се стори, че ги интересуват именно настоящите ти дела. Не се набърквай в политиката, за Бога!
Мартин за малко да каже нещо ехидно и наставническо, като „не учи батко си как се правят деца“, но съобрази навреме, че малкият му брат го беше изпреварил доста точно по този въпрос и спокойно би могъл да му прочете някоя и друга лекция. В много отношения Женя беше безгрижен и небрежен, но затова пък в отношенията си със слабия пол беше концентриран, сериозен и безпощадно ефективен. Затова Мартин отсече:
— Нямам намерение да се набърквам в нищо, братко. А на теб ти е време да престанеш да бъдеш вечен студент и да се захванеш за някаква работа.
След като получи такъв предателски удар под кръста, Женя се нацупи и спря да чете морал.
Наложи се да си сипят втора порция уиски, за да бъде възстановен мирът и разговорът на свой ред да потръгне.
1.
Причината, поради която Мартин се върна на Земята за едно денонощие, беше не само планираната среща с чичо му, но и необходимостта да се снабди със снаряжение за пътуването. Разбира се, при нормални условия би могъл да продължи пътя си направо от Библиотека, но сега беше изправен пред необичайна задача и предпочете да похарчи една допълнителна история за връщането си до Земята.