Задържа в себе си ремингтъна — нямаше намерение да ловува, а карабината беше напълно подходяща за самоотбрана. От малкия арсенал, който съхраняваше в кабинета си, добави към снаряжението си само револвер — надежден и компактен „Смит и Уесън“ шейсети модел. Късо петсантиметрово дуло, само пет патрона в барабана, малък калибър — оръжието беше подходящо само за кратка престрелка на късо разстояние. Е, такива ситуации не възникват често, но все пак се случват и тогава револверът е доста по-полезен от винтовката.
Попълни и запасите си от търговски стоки. Сол имаше почти на всички планети, затова пък захарта и сладките неща служеха прекрасно като валута. Тютюн, пипер, медикаменти, няколко тестета карти за игра, новият брой „Дайджест“ — общо взето, събраното не се отличаваше с нищо от обичайното.
Към пладне беше готов да тръгне на път, макар и да чувстваше тежест в главата заради запоя, продължил до три часа през нощта.
Вече беше при вратата, когато телефонът иззвъня. Посегна към слушалката, но видя, че на дисплея свети името на Полушкин, и не отговори. Полушкин или беше научил за връщането му, или се пробваше просто ей така, наслуки… При всички случаи на Мартин не му се искаше да дава отчети в момента.
Затвори вратата и тръгна по стълбите.
Понякога му се струваше, че отношението на пазителите към разказите зависи и от самия разказвач. От настроението му… от убедителността… от това колко е увлечен от измислената история… от съвсем странни фактори. Например на гладен стомах му беше значително по-лесно да получи достъп до Портала, отколкото след обилен обяд и халба бира.
Сега беше умерено гладен, но го болеше главата.
И това оказваше влияние.
— „Нима? — попита жената. — Аз мислех, че сте разбрали всичко още първата вечер“ — завърши разказа си Мартин и замълча в очакване на присъдата.
— Тук е тъжно и самотно — каза пазителят. — Слушал съм много такива истории, пътнико.
Това беше вече втората история, отхвърлена от пазителя. И най-обидното бе, че според Мартин историите бяха достойни, притежаващи и сюжет, и характери, и поука. Напълно подходящи!
Пазителят чакаше — наистина тъжен и самотен, един от многото тъжни и самотни пазители на московската Станция. Мартин въздъхна, ровейки се в паметта си. Спомняше си и отхвърляше истории, които беше прочел или чул, или които се бяха случили лично на него или на негови познати.
Пазителят чакаше.
— Историята ми е за любопитството — каза най-накрая Мартин. — Това е странно свойство, не намираш ли?
Разбира се, пазителят не отговори. Разбира се, Мартин беше задал риторичен въпрос.
— Хората вършат странни и опасни неща от любопитство. Пандора е отворила поверената й кутия, жената на Синята брада е влязла в забранената стая, учените са разцепили атома. Където и да погледнеш — само проблеми заради това любопитство. И ако в древността опасността е заплашвала само самия любопитен, през последните стотина години застрашава цялото човечество. Един любопитен учен става по-опасен от цяла армия. На мен даже започва да ми се струва, че природата се е опомнила и е дала на заден ход… Хората започнаха да любопитстват все по-малко и по-малко. Престанаха да се интересуват от наука. Започнаха да харесват всичко всекидневно и обикновено. Телевизионни сериали, в които се знае какво ще се случи. Книги, в които всичко е известно предварително. Храна, която не е интересна нито с вкуса си, нито с цвета, нито с аромата си. Новини, които не казват нищо неочаквано. Сякаш е завъртяна някаква стопираща ръчка: достатъчно любопитство, достатъчно сте търсили, достатъчно сте мислили. Спрете — или ще загинете!
Пазителят погледна замислено Мартин.
— Ние живеем с предсказуеми жени, нашите приятели ни разказват брадати вицове, нашият Бог е скован от догми. И това ни харесва. Но знаеш ли, пазителю, наскоро видях една девойка, която беше погубена от любопитството си… и се зачудих… — погледна пазителя в очите — дали наистина всички са се отучили да се учудват? Може би аз съм този, който е дръпнал стопиращата ръчка? За самия себе си. Може би аз съм този, който е спрял? И сега убеждавам себе си, че е спрял целият свят? Вие почти ни отучихте да любопитстваме, пазители. Какъв смисъл има да се учи нещо, да се открива нещо, след като утре вие ще ни го подарите наготово? Какъв смисъл има да се стремим към звездите, ако там няма нищо ново? Помислих си за това и отговорът не ми хареса. Затова реших — да живее любопитството! Многото знания са великолепно нещо! А многото печал е съразмерно заплащане!