Прерия 2 наистина се славеше като една от най-успешните земни колонии. Официално се смяташе, че е заселена от самотни ентусиасти. Но всички знаеха, че е свръхсекретен правителствен проект на САЩ. През последната година планетата решително вървеше към обявяване на независимост. Може би нещо в плановете на американците се беше объркало. А може и формалната независимост на колонията да влизаше в плановете им.
При всички случаи на Мартин му беше интересно. Планетите курорти са забавни, планетите, където се добива нещо екзотично и ценно, са полезни. Но планета, на която хората наистина се опитват да построят анклав на земната цивилизация — е нещо съвсем необичайно.
Пазителите никога не се намесваха в местната политика. Всичките им изисквания се свеждаха до безпрепятствено използване на Порталите. Но на Прерия не се забелязваха особени безобразия. Колонистите не вредяха на местните „индианци“ и се отнасяха към извънземните недоверчиво, но и с търпимост. Изобщо, ако човечеството имаше някакви шансове да се настани сериозно в друг свят, Прерия подхождаше идеално за тази цел.
Сребърни монети със сериен номер — виж ти! Мартин се усмихна, докато крачеше из степта. Защо не са си направили книжни пари? Метални пари — като символ на пограничен свят; Дивия запад, пренесен на стотици парсеци13 от Земята?
Възможно е.
С лека тъга Мартин си помисли, че руската пасионарност14 или е изчезнала окончателно от времето на Гумильов насам, или принципно не е насочена навън. Е, къде е Нови Мухосранск15 или град Китеж16? Къде са русокосите юнаци, разораващи целините из другите светове? Явно стоят в патрулите пред московската Станция. Или маршируват с остригани глави на старателно игнорирани от властите полигони. Що за проклятие виси над руския народ: ако има духовност, то тя е в ущърб на здравия разум; ако има свобода, тя е с погроми и палежи; ако има вяра, тя е с озлоблението на язваджия евнух; ако има празник, той е последван от едноседмичен махмурлук. Човек започва да си мисли, че неслучайно пазителите са разположили на територията на Русия цели три Станции — в Москва, Новосибирск и Краснодар. Лесните пари, спечелени без никакви усилия, наистина преобразиха страната, оставиха нацистите без почва под краката, покриха страната с почти европейски воал на кротост и ситост. Но чиновниците не успяха да откраднат всичко, което се сипеше от небето, наложи се да го разделят с народа!
Но къде е онзи дух, който е водил в странстванията им Крузенщерн и Лисянски, Белингсхаузен и Лазарев, Пржевалски и Визе, Кайзерлинг и Иностранцев17?
— Не достигат иностранци18 — каза си мрачно Мартин. Естествено даваше си сметка, че сгъстява багрите. Работата не е в особеностите на руския национален характер. В края на краищата руският народ винаги е бил силен с пришълците, дошли от другаде — същото се отнася и за американците. Тук има нещо друго. Някакво мистично, манихейско неприемане на живота, лесно преминаващо в омраза към него, някакво обожаване на оскъдицата и уродливостта. Дали не беше виновен климатът? Защо пазителите не дадат на Русия устройства за контрол над народа, със сигурност имат такива…
Мартин се изплю в оранжевата трева. Климатът няма нищо общо. Точно в суровия Сибир същият този дух на пасионарност все още живее. Може би сибиряците ще измислят нещо? Мартин беше чул за голяма група красноярци и новосибирци, които отишли на някаква студена и влажна, но перспективна планета. Трябваше да надникне… при удобен случай.
А засега стоеше на оранжевия склон и гледаше Ню Хоуп, най-големия град на Прерия 2, любимата планета на американците. Долината на река Оранжева беше широка десет километра. Реката с нищо не напомняше за Мисисипи и не впечатляваше особено, но беше широка и плавателна. При градчето имаше пристанище, където се виждаше — дръжте ме да не падна! — дървен витлов параход! А и градчето — поразителна смесица от дървени къщи, сякаш слезли от целулоидната лента на уестърни; няколко напълно съвременни тухлени сгради; мачти на радиоантени и стъклени мехури на хеликоптери върху малкото летище — всичко това възхищаваше, умиляваше и караше кръвта да кипи. На Мартин му се искаше да извади верния колт, да оседлае един буен жребец и да препусне на воля по прашния черен път, да постреля в небето и да сърба текила от бутилка.
— Мамицата ви — каза той, без да знае какво преобладава в гласа му — възхищение или неприязън. — Направо сте откачили, янки!
Постоя, разглежда градчето, после извади от джоба на раницата си „сапунерката“ и направи няколко снимки. Просто така, за личния си албум. Каза си, че ще трябва да предупреди във фотото, че оранжевият цвят на небето е местна особеност, за да не помислят, че са полудели, когато проявят снимките.
14
От лат.
15
В съвременния руски фолклор — нецензурно измислено название, означаващо руски град в дълбоката провинция. — Бел.прев.
16
Китеж — митичен древен руски град, който според легендата се е намирал там, където сега е езерото Светлояр (в Нижегородска област). — Бел.прев.
18
Игра на думи с името на руския изследовател — „иностранцев“ означава още и „чужденци“. Намек, че много от великите открития и пътешествия в руската история са направени от чужденци. — Бел.прев.