Но истинската причина беше доста по-прозаична.
Ирина Полушкина не можеше да излезе от главата на Мартин! Той си мислеше за момичето и когато се връщаше от Библиотека, и докато угощаваше чичо си с пелмени, и докато черпеше брат си с уиски, и когато тръгваше към Прерия 2. За пръв и последен път такова нещо се беше случвало в младостта му, когато, бидейки много хладнокръвен и дълбоко разочарован от живота младеж (както си е нормално за деветнайсетгодишна възраст), той изведнъж се влюби. И то как — със страдания, сълзи върху възглавницата, нощно блуждаене около дома на спокойно спящата девойка, досадни многочасови разговори по телефона и сладостни мечти за самоубийство! Тогава той разбра, с голямо учудване и обърканост, какво е човек да мисли за предмета на любовта си непрекъснато — докато седи на скучните лекции, пътува с метрото и си ляга да спи.
Всичко отминава. Мартин, както си беше редно, започна да мисли за причинителката на страданията си все по-рядко и по-рядко, заформи няколко леки, необвързващи авантюри, започна да гледа на живота още по-скептично и недоверчиво, но във всеки случай спря да си прави шеги с любовта. Сега се стараеше да избягва прекалено бурните чувства, странеше от жените-вамп на всякаква възраст, стоеше далече от младите девойки, готови да се влюбят до самозабрава.
Разбира се, имаше душевни увлечения, някои от които продължаваха с години, а други — с часове. Привличаха го сериозни жени на средна възраст, опитни в живота и секса, удовлетворени от семейния живот, но смятащи любовниците за негов атрибут, незаменим колкото съпруга, детето и уютната кухня със саксии с цветя по первазите. Не че беше решил да тръгне по стъпките на чичо си и да остане ерген, но не бързаше да създава семейство и не отреждаше ролята на съпруги на приятелките си. Напротив — достатъчно беше поредната му любима да започне да въвежда ред в жилището му, прекалено често да се оплаква от небрежния си съпруг или да му подари за някой празник красива копринена вратовръзка (несъмнено доста интимна вещ), и Мартин бързо и деликатно прекъсваше всякакви отношения.
И, разбира се, не възнамеряваше, по примера на много мъже, да намери млада девойка и да възпита от нея бъдеща съпруга. Такива експерименти завършваха удачно само за именити писатели и прославени диригенти, едри бизнесмени и популярни шоумени. На един здравомислещ мъж петнайсетте години разлика във възрастта трябваше да внушава оправдан страх и съмнение в силите му.
Но фактът си оставаше факт, дори и да не го признаваше. През цялото време си мислеше за Ирочка. Мислеше си с такава натрапчивост, че вече започваше да се тревожи. И най-разумният начин да прогони тези мисли, беше да продължи разследването.
Отиде в хотел, „Дилижанс“, който му беше препоръчан от младия помощник на шерифа, и остана доволен. Стаите се оказаха малки, но уютни, в стил „кънтри“, с масивни мебели местна изработка, чисти чаршафи, радиоприемник — в Ню Хоуп за щастие още не се беше появила телевизия. Вече наближаваше пладне, но го нагостиха с безплатна закуска — вкусни пържени яйца, пресен шуплест хляб, меко жълто масло и възгорчив чай от местни треви. Тази напитка му хареса най-много от всичко — в нея се долавяше нещо просторно, необуздано, свободно. Мартин реши, че трябва да вземе от тези треви на Земята, за колкото му стигнат парите.
След като се подкрепи, той тръгна на разходка. Времето беше хубаво, напомняше циганско лято в Подмосковието: може би с нежната, лека топлина, а може би с изобилието от оранжево и жълто наоколо. Тук-таме, разбира се, имаше гордо насадени земни дървета, а пред вилите зеленееха задължителните тревни площи. Но местните растения не се смущаваха от такова съседство и не бързаха да отстъпват от позициите си.
Мартин вървеше, без да бърза, и сякаш безцелно. Всъщност той се вживяваше в образа на Ирина Полушкина. Подобно на начина, по който беше избрал от списъка с планети Библиотека, той избираше сред градските забележителности интересните за Ирина места. Разходи се до парахода, хвърли поглед на разписанието — той щеше да отплава утре сутринта. Но нищо в душата му не откликна и Мартин реши, че разходките по реката не са интересни за Ирина.
Няколко малки магазини също бяха отхвърлени, вариетето отпадна с още по-голяма сигурност. При това у Мартин се появи силно подозрение, че под невинното название се крие обикновен публичен дом.