— И все пак? — попита Мартин, окончателно объркан.
— Обичам клиентите си — обясни барманът. — Обичам работата си. Вярвате ли ми?
Мартин кимна.
— И виждате ли какво съм длъжен да предлагам на посетителите? — възкликна скръбно барманът. — Местна бира! Ечемичено уиски, което всъщност не е уиски, а направо домашна ракия! Имам две каси с напитки от Земята, но кой може да си позволи да ги купи? Кой ще помоли да му направя коктейл? Кой тук пие „Опит за бягство“ или „Бракуване“, кой ще поръча „Пръстенът на мрака“ или „Вълча природа“21? Дори банален джин с тоник, дори „Стъклено море“ са немислим разкош за Прерия. Ужасно е, млади момко! Тази седмица един поръча „Линията на бляновете“22, така се зарадвах, че при мен се намери дори бяло „Бюсо“, че и гренадин, и грапа… А той после взе, че мина на домашнярка!
— Вие не сте американец — каза Мартин. — Вие сте от Одеса!
— От Херсон23 съм, младежо — възкликна барманът и изпъчи гордо гърди. — Това изобщо не е Одеса, а е по-хубаво! А вие откъде сте?
— От Москва.
— Къде ли човек не среща земляци — отбеляза философски барманът и стисна ръката му. — С какво мога да помогна?
Мартин извади снимката и я показа на бармана.
— Виждал съм я — отвърна барманът, едва хвърлил поглед на снимката. — Кога беше тук… дано да си спомня… в петък? Или в събота?
— В петък — каза Мартин.
— Не, май беше в събота… — размишляваше барманът. — Или в неделя? Знаете ли какво, поговорете с оня господин до прозореца. Момичето си приказва с него доста време.
Господинът до прозореца се оказа нисък мъж на около четирийсет години. Кръглата шапка, небрежно спусната назад върху тила, разкриваше благородна плешивина върху високото чело на мислител и по-голямата част от темето. Мъжът беше слаб, но жилест, обут с протрити дънки и риза от светлокафяв велур. Ако барманът правеше впечатление на тъжен човек, то господинът с кръглата шапка изглеждаше като събирателна точка на вселенската скръб. Изглежда цивилизацията се беше провинила много сериозно пред него и той не очакваше нищо добро от заобикалящите го. За колана му беше прикрепен кобур със солидни размери, в който имаше огромен никелиран револвер, на масата имаше преполовена бутилка абсолютна домашнярка. Именно в този момент господинът се готвеше да отпие поредната глътка — мръщи се дълго време, вглеждайки се подозрително в чашата, отвръщаше се и гнусливо помирисваше буламача, но в края на краищата все пак отпи. Дори йога, сложен насила върху постеля от пирони, не би понесъл мъчението по-стоически.
— Как се казва? — попита Мартин.
— Виж, това никой не знае — усмихна се барманът. — Поговорете, може би ще ви се представи?
Мартин кимна с благодарност, взе бирата си и тръгна към каубоя, който все още осмисляше порцията алкохол.
— Извинете, може ли?
— Сядай — отговори мрачно каубоят. Напълни чашата до ръба и я подаде на Мартин.
Какви жертви се налага да правят частните детективи понякога!
Мартин изобщо не помириса. Разбира се, видът на тайнствения „господин“ изобщо не беше реклама за напитката, но едва ли в бара сервираха явна отрова. Той изпи чашата на екс и моментално посегна към халбата с бира.
Не, това наистина не беше уиски. Домашна ракия. Впрочем, качествена домашна ракия, не по-лоша от руската домашна водка.
— Е, разказвай — каза мъжът, явно сметнал изпитанието за успешно издържано.
— Казвам се Мартин…
— А аз не мога да ти кажа името си — печално отвърна каубоят.
— Защо? — поинтересува се Мартин.
— Ще ме убият. На място.
В погледа на плешивия каубой имаше такава дълбока убеденост, че Мартин не почна да спори.
— Добре, както ви е удобно. Търся едно момиче…
— Я да видя. — Каубоят протегна ръка, взе снимката, изучава я няколко секунди. — Да. Хубаво момиче. Много добра, прекрасна. Поговорихме с нея.
— Родителите на девойката ме наеха, за да я намеря — поясни Мартин. — Можете ли да ми разкажете за какво си говорихте?
— Дали ще е честно? — попита каубоят. — Ако момичето е напуснало дома си…
— Тя е мъртва — каза Мартин. — Аз се опитвам само да науча някои неща за нея през последните два дни. Господине…
Каубоят поклати глава и попита:
— А защо този барман е толкова сигурен в руския ми произход?24
— Защото самият той е руснак? — предположи Мартин.
— О, не ме разсмивайте! — махна с ръка каубоят. — Да емигрираш на петгодишна възраст от Украйна и да се смяташ за руснак? Добре, обръщайте се към мен както искате. Господин, сеньор, мистър…
21
Имената на коктейлите всъщност са наименования на произведения съответно на братя Стругацки, Олег Дивов, Ник Перумов и Владимир Василиев. — Бел.прев.
24
Насочвайки Мартин към човека, барманът използва типично руското прозвище „сударь“ (господин), с което Мартин се обръща към непознатия, вместо официалното за Прерия 2 „мистър“. — Бел.прев.