Историите, които те бяха в състояние да измислят, явно не устройваха пазителите…
Но колкото и да кипеше подплатеният със солидно количество долари патриотичен ентусиазъм на американските писатели, те не успяха да осигурят на Мартин кола под наем. Единствената в града конюшня под аренда му предложи избор от четири кротки кобили, но дори те не го устройваха. Той си спомни редките си опити да язди, поклати глава и се отказа от коня.
Тръгна към руините пеша. Индианецът Джим, отново получил работа като гид, нямаше нищо против ходенето. Доколкото на Мартин му беше известно, индианците от Прерия почти не ползваха животни за езда, предпочитаха да ги товарят с багаж. Причината беше съвсем тривиална — съществата, които те използваха като волове, имаха изключително остър гръбнак, бяха страшно подозрителни и възприемаха опитите да бъдат оседлани като агресия.
Мартин никога не се уморяваше от преходите пеша, още повече пък на такава гостоприемна планета. Беше прекрасно да върви по оранжевата трева, да чувства по кожата си топлия ветрец, да вдъхва необичайните пикантни аромати и с цялото си същество да осъзнава, че е немислимо далече от Земята и Слънцето, че е на планета, на която цялото човешко население наброява трийсетина хиляди души, и че е един от малцината, преодоляващи редовно границата между обикновеното всекидневие и приключението!
— Джим, сигурен ли си, че отведе при руините точно тази девойка? — попита Мартин, когато прекосиха реката по дървен мост и започнаха да се изкачват по десния й, по-полегат бряг. Тук също имаше къщи, градът явно се разширяваше в тази посока, но се усещаше, че вече напускат пределите на цивилизацията.
— Много прилича на нея — отговори предпазливо индианецът.
— С какво име ти се представи?
— Ирина Полушкина — изговори индианецът много ясно и правилно. Изглежда, местните жители имаха забележителни лингвистични способности.
Мартин въздъхна и остави тази тема. Някой грешеше. Може би той — вземайки загиналата на Библиотека девойка за Ирина… Но нали вкъщи пазеше жетона й, пък и откъде такава прилика? А може би безименният каубой и индианецът грешаха — или лъжеха?
Разбира се, можеше да се предположи и някоя по-интересна версия. Ирина може би имаше сестра близначка, за която господин Полушкин или не е знаел, или не е сметнал за нужно да съобщи. Момичетата са тръгнали на пътешествие заедно, но са избрали две различни планети… и освен това са решили да се представят с едно и също име…
Мартин само въздъхна, тази забележителна версия му напомни за мексиканските телевизионни сериали и романтичните книги за дами на средна възраст. Не, не си струваше да гадае. Джим твърдеше, че е отвел Ирина при учените, изследващи руините. Дотам имаше само четири-пет часа път, трийсет километра… и то не такива, като на Библиотека, със скокове по камъните. Нормална разходка из степта…
— Джим, харесват ли ти хората? — попита той.
— Не знам, не съм ги опитвал — отговори лаконично индианецът.
Мартин го погледна смаяно. Индианецът се усмихваше.
— По дяволите, точно тук не очаквах да чуя някой брадат виц! — възкликна Мартин.
— Вицовете ми харесват — отговори с достойнство Джим. — Хората умеят да се веселят. Да, хората ми харесват. Аз съм лош пешеходец. Трудно ми е да скитам с народа ми. По-лесно ми е да стоя на едно място.
Мартин, който имаше известни трудности да поддържа наложеното темпо, поклати глава.
— Да се живее сред хората е по-добре — заключи Джим. — Хората имат хубава храна. Бирата е много вкусна.
Поколеба се за миг, после добави със заговорнически шепот:
— А на някои жени им е много интересно да се любят с индианци!
Мартин възкликна, отново изненадан. Макар че… какво чудно имаше тук? Физиологически туземците от Прерия бяха много близки до хората. Съвместното потомство беше невъзможно, все пак генотипът беше различен, но виж, сексът… А и външността на индианеца не можеше да се определи като отблъскваща. Той самият, например, нямаше нищо против секса с китайка или японка, такава мисъл дори го възбуждаше. Защо обитателките на Прерия, по-голямата част от които бяха израснали в либерално общество, да са длъжни да странят от индианците?