— Добре е, че сте се сближили с хората — каза Мартин. — Ас извънземните?
— Някои са страшни — отговори Джим. — Някои — той се намръщи — миришат много лошо. По-лошо от одеколона на шерифа. Но, общо взето, нямаме проблеми с тях.
— А пазителите?
Джим не отговори. Само закрачи по-бързо — саронгът заплющя, увивайки се около тънките му жилести крака.
— Джим, ти май не харесваш пазителите?
— Те… — Джим се колебаеше, сякаш подбираше думите си. — Те са различни. Не са като останалите.
— Страх ли те е от тях? — предположи Мартин. — Но нали те…
— Джим не го е страх от пазителите. Никой от народа ни не се бои от тях — отвърна рязко индианецът.
— Тогава защо не искаш да говориш за тях?
Този въпрос явно засегна Джим в болното място. Той не се спря, но отново забави крачка. И каза нещо, което смая Мартин:
— Ти обичаш ли да говориш за лоши неща? За това как те боли корема, за лошо време, за злобна шега?
— Но защо пазителите да са лоши? Те са отишли в различни светове и са сложили Портали доброволно, и ние сега можем да пътешестваме много далеч…
— Знам какво е това планета — каза гордо Джим. — Знам дори, че светлината стига от моето до твоето слънце за двеста и осем и половина години.
Мартин за малко да го поправи, увлечен от спора, но веднага съобрази, че годината на Прерия 2 се състои от четиристотин и тринайсет земни дни. Джим беше абсолютно прав. Затова Мартин каза:
— Но нали хората ти харесват? А само благодарение на пазителите сме могли да дойдем при вас.
— Не е трябвало да става по този начин — отсече Джим. И замълча, въпреки опитите на Мартин да го накара да се разприказва отново.
Разбира се, причините за тази неприязън се кореняха във вярванията на местните жители от Прерия 2, Мартин даже беше чел за това. В космогонията им имаше мотив за пристигнали от звездите богове — срещащ се, впрочем, при всички примитивни култури във Вселената. Тези пришълци, ако се вярва на туземците, са ги научили да палят огън и да опитомяват животни, набелязали са маршрутите им на чергарство и са изкопали кладенци; победили са злите духове, стаили се в недрата на земята… общо взето, пълен джентълменски комплект от дарове свише. После пришълците, неясно дали като отплата за услугата, или за да умножат списъка от благодеяния, излели семето си в местните жени и се върнали към звездите, като обещали да дойдат пак, когато туземците станат достойни за това. Предполагало се, че туземците ще започнат да живеят сито и свободно сред звездите заедно с пришълците.
Естествено местните възприели с ентусиазъм първото идване на пазителите на Прерия 2. И разбира се, когато пазителите се отказали да играят ролята на древните богове, те били крайно разочаровани.
Мартин уважаваше чуждата вяра, дори и да е толкова примитивна. Затова престана да измъчва Джим с въпроси за пазителите, а просто вървеше и се любуваше на околностите. Отпред се виждаха ниски хълмове — явно там се криеха залежите от сребро. А назад, при внимателно вглеждане, се виждаше фарът над Станцията.
Пристигнаха в лагера на археолозите вечерта.
Шестте кръгли оранжеви палатки почти се сливаха с околния пейзаж. На Земята цветът им би бил забележим ориентир, а тук беше великолепна маскировка. Те бяха наредени в кръг около огнището, на което се приготвяше вечерята. Малко встрани Мартин видя мънички примитивни укрития от щавени кожи — също оранжево-кафяви. Грижливо покритият с брезент джип сякаш подчертаваше сериозността на събралите се тук хора.
Впрочем, самите разкопки засега не впечатляваха особено. Изкопът беше дълбок метър и половина, на места едва-едва се подаваха от земята откритите овехтели каменни стени.
Петдесетина полуголи туземци — всеки се беше издокарал с поне едно парче зелена тъкан — съсредоточено копаеха. Лопати, кирки, носилки — естествено, нямаше никаква механизация. Индианците, впрочем, не изглеждаха нито изтощени, нито изнемогващи. Когато видяха Мартин и Джим, те преустановиха работа и започнаха да си разменят някакви подигравателни реплики.
Оказа се, че археолозите са не трима, а седмина. Очевидно, като говореше за трима учени, шерифът имаше предвид само онези, които специално бяха пристигнали от Земята. Две млади девойки, дама на средна възраст с мъжки черти на лицето и груби движения, която трудно би могла да се нарече „жена“, и четирима все още сравнително млади мъже. Появата на Мартин явно ги заинтригува — те спряха да ровят в земята и тръгнаха насреща му.