Но смяташе за връх в кулинарното изкуство европейската кухня, като милостиво включваше в Европа цяла Русия със Сибир и Далечния изток. Какво може да се сравни например с истинския унгарски гулаш — не, не онази жалка каша от месо и картофи, която сервират в руските ресторанти, а гъстата пикантна супа, напоена с аромат на паприка и сладък пипер, изгаряща устата и сгряваща тялото?
Ето защо, когато излезе от Станция 6 на Аранк, той спря, подуши въздуха и се заозърта. И това, което порази обонянието му, изобщо не беше миризмата на чуждия свят — вече беше идвал на Аранк. Във въздуха отчетливо се долавяше мирис на паприка!
Станция 6 се намираше в центъра на един от най-големите местни градове — според земните мерки това беше почти столицата на цялата планета. Около Станцията се издигаха небостъргачи с обичайни, почти земни очертания. Във въздуха се плъзгаха — беззвучно и плавно — дребни летателни апарати. Тротоарите се движеха под краката на многобройните минувачи. Общо взето, градът на аранките изглеждаше като мечта на земните футуролози и навяваше спомени за съветската фантастика от шейсетте години и блянове за звездолети, Великия пръстен и Света на Пладнето27.
Но сега изобщо не се интересуваше от чуждоземните прелести. Той дори не се обърна към Станцията, която тук беше построена в традициите на аранките — от метал, стъкло и бетон. Премина покорно през бързата и учтива гранична проверка. Аранкът граничар удари печата с визата в паспорта му — аранките много обичаха играта на погранична стража — и с усмивка затъкна дулата на карабината и револвера с нещо, наподобяващо добре размекната дъвка. Сега дулата можеха да се освободят само с помощта на специален разтворител, а стрелбата със запечатано оръжие със сигурност би довела до разцепване на цевта. Едва след това разрешиха на Мартин да излезе извън огражденията. Той се отказа с махане на ръката от услугите на дружелюбните местни гидове, блъскащи се пред Станцията, и се измъкна от тълпата — почти толкова суетлива и пъстра, колкото и в Москва…
С радост забеляза малкото ресторантче „Вкусът на Земята“, приютило се срещу Станцията, от другата страна на улицата. Именно оттам прииждаха омайващите аромати.
Нямаше нищо чудно, че аранките бяха разрешили да се построи земен ресторант на тяхна територия. Те бяха хуманоиди и приличаха много на хората — и външно, и, доколкото знаеше, по физиология. Почти една трета от всички познати раси в космоса бяха хуманоидни; някои си приличаха по-малко с хората, като гедарите например, а други на пръв поглед изобщо не се различаваха — като туземците от Прерия 2 или аранките. Навярно земната кулинария би им допаднала.
Ресторантът наистина беше пълен най-вече с аранки — както самци с ярки халати, така и самки с плътно прилепнали трика и широки блузони. Модата на аранките се изразяваше почти само в цветовата гама на дрехите и изобщо не засягаше самите детайли на облеклото. Впрочем, може би под влияние на екзотичната обстановка на земния ресторант, няколко мъже носеха сака и панталони, а няколко жени — рокли и обувки с високи токчета. Каквото и да се говори за културната експанзия на човечеството, все пак тя съществуваше…
Появата на Мартин предизвика всеобщо оживление. Докато той вървеше из залата и търсеше свободна маса, успяха да го изучат, да го обсъдят, да го поздравят… и веднага да го оставят на мира.
Приближи се сервитьорът — землянин, младолик мъж с класическа келнерска униформа. Помогна му да намери маса и веднага му връчи карта за намаление: „За гостите от Земята — 50% отстъпка“. Мартин хвърли поглед на цените в менюто и потрепери, осъзнавайки мъдростта на собствениците на заведението. Наложи се спешно да обсъди със сервитьора възможностите за бартер.
Двете стограмови пакетчета с паприка предизвикаха забележимо оживление у сервитьора. Поспориха няколко минути за цената, после Мартин съобрази, че го смятат за последния балък и нагло го обират. Наложи се да бръкне в портфейла си и демонстративно да извади аранкската си кредитна карта — сребрист металически диск, останал от предишното му посещение на Аранк.
Сервитьорът веднага посърна, вдигна цената на подправката почти двойно и след като получи поръчката, побягна. Мартин се усмихна — в кредитната карта не бяха останали почти никакви пари, не би успял да си плати обяда, но номерът бе минал.
Кухнята в ресторанта беше разнообразна, за всякакви вкусове. Но, разбира се, беше нереално да се доставят плодове и зеленчуци от Земята. Така… два-три картофа и сладък пипер за огромна тенджера гулаш, малко цвекло за бульона от местни зеленчуци, а в отделна графа „особено предложение“ — „истинско пиле от Земята“ на такава цена, за която не беше срамно да се сервира дори щраус, че даже можеше и да се клонира птица додо. Или аранките не позволяваха да отглеждат кокошки на тяхната планета, или кокошките не снасяха…
27
„Великое кольцо“ от романите на И. Ефремов и „Мир Полудня“ от романите на А. и Б. Стругацки. — Бел.прев.