— Да, говоря на туристически — отвърна Мартин.
Детето кимна със задоволство и продължи:
— Така си и помислих. Приличате на обитател на Земята — по дрехите и по някои детайли в поведението. Кажете, нали не оставихте в кабината топлинна бомба?
Мартин поклати глава.
— Значи срещу вас е било извършено покушение — реши момчето. — Нали така? Или се опитват да ви сплашат. Много врагове ли имате?
Мартин сметна за благоразумно отново да поклати глава.
— Хайде да се махнем оттук — предложи момчето. — Скоро ще дойде полиция и ще започнат да ви задават въпроси. А вие искате ли да отговаряте на тях?
— Не — отсече Мартин.
— Да вървим — каза момчето и го хвана за ръка.
Отстрани сигурно изглеждаше, че Мартин води малкото момче, но всъщност то водеше него — бързо пресякоха лентите на движещите се тротоари, шмугнаха се в някаква напълно декоративна арка, разположена между къщите, излязоха на една успоредна улица и спряха при площадката на открито кафе. На масичките под шарените чадъри седяха малобройни посетители.
— Много ми е неудобно — каза момчето, — но нямам кредитна карта и не мога да ви почерпя. Но може би все пак ще седнем тук?
— Аз ще те почерпя — каза Мартин, вече му се виеше свят — и от разтопената кабина на информаториума, и от появата на това преждевременно развито дете.
— Не, не! — поклати глава момчето. — Храната е безплатна за децата. При вас не е ли така?
— При нас нищо не е като при вас — призна мрачно Мартин, сядайки на една свободна маса, възможно най-далече от останалите посетители. — Освен че терористите са също толкова нагли.
Момчето се покатери на стола — Мартин с усилие потисна желанието си да му помогне. Не се знаеше как това дете ще възприеме помощта на възрастен, защото реагира остро на думите му:
— Не! Не си го мислете, това е уникален случай! Точно затова реших да се обърна към вас, защото станах неволен свидетел!
Мартин въздъхна шумно и попита:
— Момче, при вас всички деца ли са толкова умни?
Като че ли в очите на детето се мярна тъга.
— Какви ги говорите… Аз съм в списъка на тристате най-умни деца на планетата. Наистина, на едно от последните места в списъка. Извинявайте, забравих да ви се представя, казвам се Гати. Това е умалителна форма на името, помага да се избегне неловкостта. Е?
— Аз се казвам Мартин.
Гати му подаде ръка със сериозен вид и двамата се здрависаха.
— Човешки обичай? — уточни малкият. — Малко се обърквам — в Галактиката има толкова много разумни раси…
Дойде сервитьорът. Уви, той не знаеше туристически, но Гати изигра ролята на преводач и си поръча сладолед, а на Мартин — кафе с коняк. Разбира се, кафето беше местно, нямаше нищо общо със земното, но вкусът му наистина напомняше за кафе, а в състава му имаше солидно количество от някакъв стимулиращ алкалоид, може би даже кофеин. Гати сам препоръча на Мартин коняка, по-точно местния му аналог, и каза:
— Сега вие сте изплашен и шокиран, няма да ви навреди малко силен алкохол.
Мартин кимна, оставяйки се на естествения ход на събитията.
— Гати, ти случайно ли се оказа близо до мен? — попита той.
— Не, наблюдавах ви отдавна. Извинявайте. Още откакто излязохте от станцията.
— Защо?
— Имам задача — обясни момчето. Ако сега беше казал, че работи за спецслужбите на Аранк, щеше да му повярва. Но хлапакът продължи: — Утре ще имаме семинар по ксенопсихология и исках да направя доклад за поведението на хуманоидите, които идват за пръв път на планетата ни.
— Сгрешил си, аз вече съм бил на Аранк — отговори Мартин. — Наистина, в друг град.
— Разбрах, вие се държахте много уверено… — въздъхна Гати. Погледна накриво калъфа с карабината и попита: — Там оръжие ли има?
— Да.
— Лъчево?
— Не, огнестрелно. Запечатано е. Кажи сега, приятелче, какво се случи с кабината на информаториума?
— Предполагам — започна момчето, — че под въздействие на температура от хиляда и петстотин — две хиляди градуса молекулите на полимера са загубили…
— Не, не разбра какво те питам. Откъде се е взела тази температура? Бомба ли е, или са стреляли?
— Сложен въпрос — въздъхна момчето. — Мисля, че стреляха. Бойните лъчемети са способни да изстрелят топлинен лъч с достатъчна мощност. Отначало си помислих за сблъсък със спътник, но кабината се намираше под навес на сграда, а той не беше разрушен. Очевидно стрелецът е бил разположен в онзи небостъргач там…