— Извинете? — не разбра Мартин.
Лергаси-кан учудено вдигна вежди.
— Ама нали е от друга планета… — каза с упрек момчето на баща си.
— Е, и какво от това? — намръщи се чиновникът. — А, да… Като потърпевш, срещу когото е било извършено максимално враждебно действие, получавате правото на собственост върху цялото имущество на престъпника, неговата чест и достойнство, интелектуалната му собственост, децата и сексуалните му партньори.
— Строгичко е при вас — успя да промълви Мартин.
— Естествено — съгласи се Лергаси-кан. — Разбира се, вие сте в правото си да се откажете от онази част от компенсацията, която не ви е нужна. За какво, например, ви е лошата слава? Виж, ако престъпникът се е прославил като деец на изкуството или филантроп, пред вас ще се разкрият интересни перспективи. Спомням си, че имаше прецедент, когато един изобретател…
— Татко — каза тихо Гати.
— Да, извинявайте — кимна чиновникът. — И така, засега можем да ви предложим само захвърлената от престъпника топлинна пушка. Това е своеобразен казус, понеже вие, като лице от чуждопланетен произход, нямате право да притежавате високотехнологично оръжие. Но правата на личността стоят над държавните закони… ще ви издам разрешение.
— Какво трябва да направя, господин Лергаси-кан? — попита Мартин.
— Не са необходими такива церемонии — намръщи се чиновникът. — Вие сте приятел на сина ми, следователно сте и мой приятел. Просто Лергаси. Та какви проблеми имате, Мартине?
— Все същите — напомни му той. — Опитаха се да ме убият. Страхувам се за живота си.
— Разумен подход — кимна Лергаси-кан. — Мога да ви предоставя въоръжена охрана. Разбира се, само на територията на нашия град и заобикалящите го околности, но това са забележителни места! Красивите Лацвикски езера, водопадът Адано, където и в наши дни се извършват впечатляващи древни церемонии, варовикови скали, стар атомен полигон, морско крайбрежие с известни в цялата галактика курорти…
— Трябва да отида в друг град — призна Мартин.
Чиновникът се намръщи и попита:
— В кой именно?
— Тириант.
Господин Лергаси-кан въздъхна и рече:
— Крайно неудачен избор. Мога да ви окажа съдействие в редица градове, но Тириант… — Той пак се намръщи. — Сигурен ли сте, че искате да посетите тази клоака?
— Дойдох от Земята, за да търся девойка, която се намира именно там — каза Мартин. — Така че ще ми се наложи да отида в Тириант.
Лергаси-кан погледна сина си и наставнически поклати пръст, привличайки вниманието му.
— Гати! Ето един от онези примери за достойно поведение, които ни дава животът! Любов, нехаеща за опасността и надделяваща над инстинкта за самосъхранение. Не се наемам да съдя оправдано ли е решението на госта ни, но ти си длъжен да запомниш тази постъпка!
— Непременно, татко — кимна момчето.
— Какво мога да направя за вас… — размишляваше на глас Лергаси-кан. — Оръжие… това не е зле, не е зле… Вие изглеждате смел човек… Налагало ли ви се е да убивате разумни същества?
Мартин потрепна, но отговори честно:
— Да.
— Забележително! Не самият факт, разбира се, а способността ви да се отбранявате! Парична компенсация от града? Забраняват ли ви това моралните ви принципи?
— Не — каза Мартин.
— Гати! — отново се обърна чиновникът към сина си. — Ето още един пример за достойно поведение! В критични ситуации разумното същество трябва да отхвърли традиционните морални норми и да се концентрира върху оцеляването си!
— Ще го запомня, татко — повтори момчето.
— Какво още? — размишляваше Лергаси. — Охрана в града… но ако извършат покушение срещу вас в самолета… Добре. Ще ви изпратят дотам скришом и в пълна самота.
— Бих искал да отида с Мартин — каза Гати.
— Не! — поклати глава чиновникът. — Разбирам, че това е крайно любопитно и познавателно приключение, но ти ще бъдеш в тежест на нашия гост.
Момчето погледна умолително Мартин, на когото му се наложи да се направи, че не разбира погледа му.
— Като че ли това е всичко… — продължи да разсъждава на глас Лергаси. — Какво пък, приятно ми беше да ви помогна, уважаеми гостенино!
Аудиенцията приключи и Мартин се изправи. Но нещо го накара да попита:
— Извинявайте за любопитството, господин Лергаси… може ли един личен въпрос?
— Разбира се — усмихна се чиновникът.
— Нашите раси са много близки физиологически, но се различават в множество психологични аспекти…