— Може да ставате! — обяви весело пилотът, влизайки в салона.
Мартин надникна зад рамото му — да, пилотът беше сам, в кабината не беше останал никой. Кормилото със странна форма лекичко се поклащаше, извършвайки някакви маневри.
Разбира се, ако Мартин беше обяснил на пилота своето отношение към безопасността, аранкът би се върнал към управлението на самолета. Просто от съчувствие към чуждопланетния гост, несвикнал да се доверява на техниката.
— Благодаря, много меко излитане — каза учтиво Мартин. — Къде тук е тоалетната?
Когато се върна от кабинката в опашката на самолета — там имаше не само тоалетна, но и малък душ, както и мъничка стаичка с подозрително широко и меко легло — пилотът вече беше приключил със сервирането на обяда. Оказа се, че на масата има и разнообразна храна, и бутилка някакво местно вино. Дори мъничък стъклен светилник с три фитила, който горяха с червен, син и зелен пламък.
— Много мило — каза Мартин. — Благодаря.
— Ще летим дълго — поясни пилотът. — Три часа. Тириант… — той се замисли — е най-далечната точка.
— На другото полукълбо на планетата, нали? — попита Мартин. — Колко интересно се получи…
Да знаеш чужд език е огромна сила. Започваш да разбираш и хода на мислите на чужденеца. Някои раси изобщо избягваха да обучават чужденците на своята реч, макар че самите те с охота учеха чужди езици.
Аранките не бяха сред тези излишно предпазливи или нетърпими към чужденците раси. На Земята се продаваха самоучители по техния език, имаше и курсове. Мартин знаеше, че по време на обучението не възникват особени проблеми, а мнозина хвалеха езика на аранките за строгата му логическа структура и за простата граматика.
Но туристическия, подаряван на всички при преминаването им през Портал, не оставяше на нито един език шанса да се превърне в галактически. Да, той беше сложен, но не се налагаше да се изучава…
— Ще премина през Порталите — обясняваше пилотът на Мартин, като си пийваше безгрижно от виното. — Непременно. Може да се научи, може да се говори. Да се говори с всички. Това е добре.
— Не ви ли е страх, че няма да можете да намерите втора история за връщане? — попита Мартин. С първата история ситуацията най-вероятно беше идентична при всички раси — пазителите ценяха автобиографиите.
Пилотът се мръщи известно време, после кимна:
— Не, не. Не ме е страх. Мога да избера интересен свят. Да гледам, да говоря, да мисля. Да мисля и пак да мисля. История ще има.
— Да, съгласен съм — кимна Мартин. Първото пътешествие извън родната планета обикновено носеше толкова впечатления, че оформянето им в разказ не изискваше усилия. Проблемът беше само в това да се избере интересна планета, а интересните планети обикновено бяха и опасни.
Но аранките не се бояха от неслучили се опасности.
Самолетът летеше вече повече от два часа. Прекосиха океана — Мартин дълго се любува на архипелага от мънички острови, разположени на хиляди километри от голямата суша. Пилотът се опита да разкаже с какво е знаменит този архипелаг, но речниковият му запас го подведе. Мартин разбра само, че много отдавна тук е имало континент, а сега над водата се подават само върховете на планините. Какво пък, всяка уважаваща себе си планета трябва да има своя Атлантида…
Разтопената кабина на информаториума вече почти се беше изтрила от паметта му след вихъра от нови впечатления. Може би философският подход на аранките се беше оказал заразен — Мартин реши да не се затормозява с непонятната опасност. В края на краищата сега имаше наистина мощно оръжие. Пък и щеше да е по-предпазлив… макар че каква полза от предпазливост, ако смъртта може да дойде с прелитащ на два километра флаер? Оставаше му само да се надява, че следите му са достатъчно добре заличени и невидимият враг го е изгубил.
Скоро пилотът се извини и отиде в кабината си. Мартин даже не знаеше дали това го радва или не, като си даваше сметка колко вино е изпил аранкът. Впрочем, като че ли и кацането беше на автопилот, а ролята на пилота всъщност се свеждаше до функциите на стюард.
Самолетът се приближи към земята със същата стремителност, с която беше излетял. Едва на петдесет метра от повърхността двигателят изрева напрегнато и самолетът застана хоризонтално. Мярна се бетонната писта, насреща се понесе излитащ лайнер: огромно издуто туловище без илюминатори, очевидно товарен самолет. Непрекъснато излитаха и кацаха самолети, във въздуха плуваха сребристи пури като пасаж риби в аквариум.