Общо взето, разходката по територията на Центъра се оказа интересна, макар и само да разбуди любопитството на Мартин. И когато водачът изписука и се изключи при вратата на една от сградите, Мартин беше даже леко разочарован.
Лабораторията на Галина Грошева не впечатляваше особено на фона на околните сгради. Едноетажно здание с покрив от зелени керемиди, малък брой прозорци, без никакви технически пристройки, а до някои от другите здания се извисяваха огромни цехове, високи кули, хангари и други атрибути на голямата и скъпа наука.
Какво, да не би Ирочка тук да се занимаваше с преливане на разноцветни течности от една епруветка в друга? Или седеше, смръщила чело, над древен манускрипт, разкриващ всички тайни на Вселената?
Мартин почука. Почака малко и открехна вратата — тя се оказа незаключена.
В дългия бял коридор нямаше никого. Не се чуваха никакви звуци.
— Хей, стопанке, посрещай гости! — викна Мартин с престорена веселост.
Нито звук.
Мартин веднага си представи Ирочка, висяща с въже през шията. Или застинала с изцъклени очи, а във вкочанената й ръка — епруветка с току-що синтезирана отрова. Или убита от безумен робот, който е решил да изучи сам тайните на Вселената…
Мартин измъкна от калъфката „осата“ — нож, който по принцип не беше предназначен за сериозен бой, но беше полезен в умели ръце. Остави на прага раницата и калъфа с карабината… Ех, да можеше да изчовърка „дъвката“ от цевта…
Тръгна по коридора, като отваряше вратите една след друга.
Кухня. Чиста и уютна.
Спалня. Завивката беше смачкана, разбутана.
Ясно. Значи Ирина не само работеше, но и живееше тук. Напълно разумен подход.
Две стаи бяха заети от лаборатории. Едната — с епруветки и термостати, съвсем като във фантазиите на Мартин. Другата — с прибори и компютри, даже с работещ автоматичен струг — резецът се въртеше бясно, пълзейки в сложна дъга около здраво фиксиран детайл. Мартин понаблюдава струга и реши, че от пластмасовата заготовка се оформя нещо като кухненски черпак. Занимателно, но Ирочка я нямаше и тук.
Още една от стаите явно имаше връзка с науката, само че оставаше открит въпросът с коя точно наука. Изглеждаше абсолютно празна, с черни огледални стени, в които светлината потъваше. В центъра на стаята от тавана на тънки нишки висеше бял диск с диаметър два метра. Върху диска също нямаше нищо.
Мартин затвори вратата — кой знае защо, тази стая му направи неприятно впечатление.
Едва в края на коридора, зад една дървена врата, той се срещна с Ира Полушкина.
Това беше кабинет — много хубав кабинет, веднага предизвикващ у човек желание да работи или поне да си придаде работен вид. Солидни шкафове с книги, монументално дървено бюро, а на него — огромния екран на компютър, нощна лампа под зелен абажур и кръгъл аквариум с лениво плуващи разноцветни рибки. На пода — мек килим. През прозореца се виждаше малка разцъфнала градинка, закриваща гледката към съседните сгради. Всичко беше толкова подредено и благоприлично, че на Мартин му стана неудобно заради небрежната му външност… и още повече — заради ножа, който стискаше в ръката си.
Ира Полушкина стоеше до прозореца и гледаше Мартин. Чакаше го… почти със сигурност в коридора имаше някакви незабележими видеокамери.
— Мартин — каза девойката. Това не беше поздрав или въпрос. Просто констатиране на факта. „Мартин“.
— Добър ден, Ира — отговори Мартин. Прибра ножа и виновно се усмихна. — Извинявайте, малко ме изплаши… обстановката.
Ирочка Полушкина изглеждаше прекрасно. Беше облечена не по аранкската мода, а с обикновена бяла рокля с яка и къси ръкави. Мила млада девойка, готвеща се послушно да се разходи с родителите си… Мартин неволно се усмихна.
— Мартин — каза още веднъж Ирина. — Защо ме преследвате?
— Не мога да си представя откъде знаете името ми, Ира — отговори Мартин. — Но вие нещо бъркате. Не ви преследвам. Аз съм обикновен частен детектив, нает с обикновена молба — да ви намеря и да попитам нуждаете ли се от помощ.
— Кой ви нае? — попита напрегнато Ирина.
— Баща ви. Ако присъствието ми е нежелателно… ще си отида. Но напишете на родителите си поне кратка бележка! Обяснете, че не искате да се връщате, съобщете, че с вас всичко е наред.