В очите на Ирина се плискаше цяло море от подозрения. Тя изсумтя и попита:
— А Прерия 2?
— Това исках да попитам — възрази Мартин. — Разбира се, не е моя работа, но коя беше онази девойка? И коя сте вие?
— Какво се е случило с нея? — попита Ирина, без да си прави труда да отговаря.
— Случи й се да се забърка в каубойска престрелка. Опита се да разтърве две враждуващи страни… и получи по два-три куршума от всяка от страните — отговори сурово Мартин.
Не, лицето на Ирина не потрепна. Тя знаеше за смъртта на Ирина от Прерия 2.
— Искате да кажете, че не сте я убили вие?
Тук беше ред на Мартин да се опули:
— От къде на къде? Аз съм детектив, разбирате ли? Не съм най-добрият човек на света, невинаги съм в съгласие със закона, налагало ми се е да стрелям… но не убивам девойки, колкото и грубо да се държат с мен!
— А грубо ли се държаха с вас?
— Подиграваха ми се — уточни Мартин. — Надсмиваха ми се. Иронизираха ме. Наречете го, както ви е угодно.
Ирина се отдалечи от прозореца. Приседна зад огромното бюро — и Мартин забеляза, че скри нещо, което беше стиснала в юмрука си, в отвореното чекмедже.
Виж ти! Бил е само на косъм от смъртта.
— Ако не лъжете, то аз ви моля за извинение — каза Ирина. — Но всичко, което знам, е, че сте били с… Ирина в мига на смъртта й.
— Да, при това вече два пъти — промърмори Мартин. — Ще разрешите ли да седна?
Ето сега вече му се удаде да я изкара от равновесие!
— Как… два пъти?
— На Библиотека. Момиче на име Ирина Полушкина загина… Нападение на див звяр — съобщи Мартин, сядайки пред бюрото.
— Там няма диви зверове! — възмути се Ирина.
— Има. По-точно — имаше, поне един. Подивял кханан, донесен на Библиотека от гедарите. Той нападна… — Мартин се поколеба и завърши с твърд тон: — вас. Вие умряхте в ръцете ми, като успяхте да кажете само „Прерия 2“. Можеше да се смята, че мисията ми е провалена… но аз отидох на Прерия 2. Реших да изясня какво ви свързва с тази планета. И отново ви срещнах.
— Не съм била там — възрази вяло Ирина. В очите й се беше появил страх.
— Бяхте! Това бяхте вие, именно вие! Или ваше копие — каква е разликата? Поговорих с вас, получих писмо до родителите ви, и в този момент започна една нелепа престрелка. Вие се опитахте да защитите дребния плешив каубой, с когото се бяхте сприятелили през първите няколко дни…
— Дребен плешив каубой? — попита Ира вече с нотка на паника в гласа.
— Да! Дребен! Плешив! Каубой! От руски произход! Не бяхте спали с него, както ми се стори, но се бяхте сприятелили. И се опитахте да го защитите от шерифите, ловците на глави. В резултат загинахте. Но преди това ме попитахте дали не съм ви срещнал на Аранк. Затова… — Мартин разпери ръце и завърши, вече по-спокойно: — Затова съм тук. Може би ще ми обясните нещо?
— Как се добрахте дотук? — попита Ирина.
— С проблеми — отбеляза жлъчно Мартин. — В мен стреляха скоро след пристигането ми на планетата. Но успях да оцелея…
— Бях сигурна, че сте убиец! — каза Ирина с нещо средно между предизвикателство и отчаяние. — Как се добрахте…
— Попаднах на добри хора… аранки… Услужиха ми с частен самолет.
Ирина се огледа безпомощно. Придърпа към себе си екрана и започна да набира нещо.
— Нали под мен няма да се отвори люк към мазе, пълно с отровни змии? — попита Мартин.
— Млъкнете, опитвам се да ви спася… — промърмори тя. — Боже… каква глупачка съм…
— Значи нападението… е ваше дело? — попита Мартин.
— На мой приятел… асистент. Един от асистентите. Когато научихме за случилото се на Прерия… — Ирина се запъна. — Мислехме, че сте наемен убиец. Във всички Станции на Аранк отидоха мои приятели и започнаха да ви чакат там.
— Благодаря, че променихте мнението си — каза Мартин.
— Още не съм го променила. — Ирина безмълвно взе от бюрото лист хартия, смачка го и го хвърли към Мартин. Той неволно се отдръпна, но хартиеното топче падна в средата на бюрото. — Между нас има силово поле — поясни Ирина. — Очаквах, че ще ме нападнете.
— Лудница — каза Мартин прочувствено. Присви очи и раздвижи глава, опитвайки се да разгледа разделящата ги бариера. Не, нищо не се виждаше.
— Влезте ми в положението… — промърмори Ирина.
— Обяснете ми какво става и ще вляза — обеща Мартин.
Девойката продължаваше да се взира в компютърния терминал. После поклати глава и каза:
— Проблем. Телефонът му не отговаря.
— На кого?
— На този, който стреля по вас. Между другото той трябваше само да ви сплаши… Да ви предупреди…
— Удаде му се — призна Мартин. — Какво правите на Аранк, Ирина?