Девойката се поколеба, но все пак спря да се занимава с екрана и го погледна.
— Търся несъществуващото.
Очевидно на лицето му се изписа цялата му любов към главоблъсканиците, защото тя незабавно поясни:
— Разбирате ли, съществува странна теория… на границата между теологията и психологията… В течение ли сте, че цивилизацията на аранките е по свой начин уникална?
— Разбрах — каза Мартин. — Търсите душата им?
Ирина се изчерви, но отговори предизвикателно:
— Да. Може да се смеете, но опитите да се намери финия компонент на разума продължават непрестанно.
— Имало ли е успехи? — поинтересува се делово той.
— Не, защото не се знае какво именно се търси. Но има една теория, че аранките са разумни същества, лишени от душа.
Мартин изпадна във възторг.
— А получихте ли благословия от Църквата за изследванията си, или това е частна инициатива?
— Частна — отговори Ирина, изчервявайки се все повече и повече.
— Е, и как е? — продължи Мартин. — Имате ли успехи?
— Не ни се удаде да открием някаква разлика с останалите живи същества — отговори Ира. — Може би ще ни се усмихне късметът при изследването на някой умиращ аранк… по-точно — при сравнението на умиращ аранк с умиращ човек.
— Има ли вече доброволци? — поинтересува се Мартин.
— Да, имаме договор с местната болница… аранките са много толерантни по отношение на изследването на покойници.
— А там много хора ли се лекуват?
Ирина мълчеше.
— Нима на мен трябваше да се падне тази рядка чест? — попита Мартин.
Ира извърна поглед.
— Нека да отгатна — продължи той. — Там има една странна стая с огледални стени… Те са заети изцяло от детектори, нали? Регистрират всичко, което е възможно да съществува. Възнамерявали сте да сложите там умиращ аранк и да го изследвате. А после — да повторите процедурата с умиращ човек. И ако в момента на смъртта на човека има изригване на някакво излъчване, значи — „фю!“ — Мартин разпери ръце, — душата е отлетяла? Нали?
— Ако ме бяхте нападнали… — прошепна Ирина.
— … Тогава вие, надеждно скрита зад силовото поле, щяхте да ме простреляте. При това — да се постараете да ме раните смъртоносно. Щяхте да ме отмъкнете в лабораторията и да включите апаратурата…
Усети как го побиват тръпки. Гледаше в Ирина, като тайно се надяваше да чуе поне някакво възражение.
Тя мълчеше.
— Вие сте зло момиче — каза Мартин. — Извинявайте, но се съмнявам, че имате душа.
— Смятах ви за убиец — повтори Ирина. — Професионален убиец, пратен подир мен.
— Пратен от кого? — попита Мартин. — От родителите ви?
Ирина енергично поклати глава в знак на отрицание.
— Защо сте три? — продължи разпита си той.
— Не сме три… Мисля, че сме седем. — Усмихна се тя виновно.
Ставаше все по-зле! Той се размърда на стола си и попита:
— Колкото е броят на смъртните грехове?
— А те седем ли са, не са ли десет? — поинтересува се Ирина.
— Вие сте забележително образована за човек, опитващ се да открие душата — отбеляза Мартин след кратка пауза.
— Аз съм учен, а не богослов! — възмути се Ира.
— Никакъв учен не сте! — повиши глас Мартин. — Ученият не захвърля перспективна хипотеза, ако е невъзможно да я докаже мигновено. Ученият преди всичко работи. А вие… скачате из Галактиката и от вас като фонтан извират сурови идеи. Коя сте вие?
Не можеше да не признае, че се държи прекалено сурово с девойката. Но малцина са способни да запазят спокойствие, когато научат, че им е била отредена ролята на опитно зайче върху лабораторната маса.
— Аз се опитвам да спася Галактиката! — неочаквано повиши тон Ирина. — Вие нищо не разбирате, набъркали сте се случайно във всичко това, така че не усложнявайте ситуацията… Адеас, не!
Мартин се обърна.
На вратата стоеше млад аранк — малко по-голям от Ирина. И се целеше в гърдите му с топлинна пушка.
— Включено ли е защитното поле? — попита аранкът.
— Не стреляй, Адеас! — Ирина скочи. — Той не е убиец! Това беше грешка!
— Той прекоси цялата планета, за да те намери. Установих, че е професионален наемник, извършвал убийства на разумни същества — каза Адеас, без да повишава глас.
— Аз съм частен детектив, защитавам невинните, но понякога съм принуден да се отбранявам! — каза бързо Мартин. — Изслушайте ме и тогава решете.
— Включено ли е полето? — попита аранкът със същия монотонен глас.
— Адеас, аз му вярвам, той е невинен! — Ирина понечи да пристъпи към аранка, но спря, сякаш натъкнала се на невидима преграда. — Стой!
— Включено е — усмихна се аранкът.
В следващия миг Мартин скочи и запрати с ритник стола в лицето му. Аранкът натисна спусъка и столът избухна в ослепителен бял пламък. Въздухът в кабината мигновено стана горещ и сух като в сауна. Аранкът насочи оръжието си срещу Мартин.