Мартин поклати глава в знак на отрицание.
— Ще го настроя на туристически…
— Ирина, повикайте лекар!
— Не съществува противоотрова — отговори спокойно тя. — Повярвайте, истина е.
Мартин я погледна в очите и разбра, че не лъже.
— Ирина, защо сте седем? Къде са останалите?
— Мартине, няма да ви кажа нищо — отвърна девойката твърдо. — Не си струва да се забърквате в тази история, виждате до какво води.
— Аз съм длъжен…
— Не сте длъжен. — Раменете на девойката потрепериха. — Аз съм глупачка. Набърках се случайно. Сама не зная защо — и натворих куп глупости. Но сега е късно да спра. А вие не се забърквайте! Простете ми и не повтаряйте моите грешки.
— Прощавам ви — каза Мартин и почувства, че е напълно искрен. — Глупаво момиче, какво си направила?
Ирина се люшна към него, сякаш искаше да го прегърне — и веднага отскочи. В очите й се появи уплаха.
— Аз вече усещам нещо… но обещаха, че ще бъде безболезнено… Помогнете ми, Мартине, моля ви! Вие сте прав, аз не съм никакъв учен… но поне този експеримент ще доведа докрай!
Двамата изнесоха тялото на аранка от детекторната зала. Ирина зае мястото му върху белия диск. Мартин затвори вратата и натисна нарисувания върху екрана бутон.
Стените отново завибрираха, изолирайки стаята. Мартин стоя и чака, докато тя умря. Това отне не десет минути, а почти четвърт час, и през последната минута девойката тихо стенеше.
После компютърът съобщи, че не са регистрирани никакви значими различия между смъртта на аранка и на човека.
Третата научна хипотеза на Ира Полушкина се беше провалила още по-успешно, отколкото първите две.
Мартин пренесе тялото й в спалнята. Пренесе там и трупа на Адеас-кан.
След това отиде в кабинета и след кратка борба с терминала успя да повика службата за охрана.
4.
Колкото и пренебрежително да се беше изказал Лергаси-кан за Тириант, в местното кметство той беше самата учтивост.
Мартин седеше тихо отстрани и чакаше да завърши приветствената церемония. Двамата чиновници — Лергаси-кан и тириантският му колега — се държаха за ръцете и направо се заливаха с превзети комплименти. Или поне Мартин реши, че са комплименти: разговорът се водеше на езика на аранките. Накрая Лергаси-кан и тириантският чиновник се разцелуваха и с доволни изражения седнаха в креслата си.
Мартин чакаше.
— Приближете се към нас! — повика го весело Лергаси-кан. — Всичко е наред, подозренията срещу вас са снети.
Мартин опипа въздуха пред себе си и се убеди, че силовото поле, което го изолираше от света, е изчезнало. Изправи се, приближи се към Лергаси-кан и седна до него. После попита:
— А в какво ме подозираха?
— Незаконно притежание на топлинно оръжие — поясни Лергаси-кан. — Поведението ви в лабораторията беше признато за правилно и достойно веднага след като видеозаписът беше изгледан.
Мартин кимна. Какво пък, не се сърдеше на местната полиция. Дори не му бяха предявили обвинение, а само много настойчиво го помолиха да не си тръгва до изясняване на случилото се.
— Много тъжна история — каза Лергаси-кан, потупвайки го покровителствено по рамото. — Преследването на знания понякога може да доведе до загуба на моралните принципи… при вас не е ли така?
— Точно така е — призна Мартин.
Лергаси-кан кимна. Попита нещо колегата си и той отговори на туристически:
— Да, разбира се, би било неучтиво от наша страна… Мартине, вие сте признат за пострадала страна в резултат от действията на Адеас-кан. Получавате право на притежание над жена му — на екрана незабавно се появи изображение на симпатична, късо подстригана жена, — дъщеря му — компютърът показа щастливо усмихващо се детенце на две-три годинки — и имуществото му, включително спортния флаер и вилата му. Също така Адеас-кан е притежавал четири перспективни научни разработки, званието „майстор на ръкопашния бой“ и оранжева купа за точна стрелба. Всичко това е ваше.
Аранкът замълча, очаквайки с явно любопитство отговора на Мартин.
Мартин въздъхна, поклати глава, опита се да се усмихне и каза:
— Струва ми се, че званието „майстор на ръкопашния бой“ и купата по стрелба не помогнаха особено на Адеас-кан. Отказвам се от тях. Разбира се, отказвам се и от вдовицата и от дъщеря му… а също и от цялото му недвижимо имущество — в полза на жената и детето.
Двамата чиновници кимнаха и се усмихнаха. Очевидно очакваха такова решение.