— Що се отнася до научните разработки на покойния — продължи Мартин, — моля да бъдат предадени на руския консул.
Аранките се спогледаха. Тириантският чиновник погледна накриво екрана и каза:
— Не мисля, че ще ви е от полза технологията за преработка на влакна на монополен трикарбонат. Поне в близките петдесет години. Необходими са съответните мощности и съпътстваща технология. Но имате това право…
— Разбира се — съгласи се Мартин. — Още повече, че тези технологии може да са от полза за вас. И ние с удоволствие ще ви ги продадем.
Двамата чиновници радостно се закикотиха.
— Убеди ли се? — попита колегата си Лергаси-кан. — Много здравомислещ човек. Забележително решение! Мартине, не мисля, че държавата ви ще забогатее. Адеас-кан, уви, не беше гений, но ще изкарате нещичко. Поне за издръжка на консулството.
— Много приятно е да се служи на роднината — каза скромно Мартин.
Лергаси-кан му се закани с пръст.
— Тази реч ще я произнесете пред своето правителство. Какво пък, радвам се, че се възползвахте от правата си толкова мъдро. Подпишете се за приемането на научните разработки и официален отказ от всичко останало.
Мартин подписа няколко бланки, след което, по молба на Лергаси-кан, произнесе пред камерата кратка реч за вдовицата. Обясни, че отказът му по никакъв начин не е свързан с личните й качества, че е възхитен от нейната красота и характер, но не иска със своето присъствие да й напомня за трагедията, случила се с Адеас-кан.
— Цялата работа е там — обясни Лергаси-кан, — че точката от закона за наследяване на сексуалните партньори произлиза от класическите ситуации на любовен триъгълник, съперничество заради мъже или жени. Ако се бяхте отказали от госпожа Адеас, без да й обясните причините, щяхте да я унизите и да й нанесете тежка психологическа травма. А вие нали не изпитвате неприязън към нея?
— Ни най-малка — съгласи се Мартин. — Но мисля, че тя изпитва неприязън към мен. И ако се бях съгласил да стана неин съпруг, тя непременно щеше да поиска развод.
— Разбира се — кимна Лергаси-кан. — Но на вас вече щеше да ви се наложи да плащате издръжка за дъщеря ви. Така че — мъдро решение!
Влезе младеж с поднос. Постави пред всички чаши, няколко малки чайничета и купи със сладки.
— Опитайте този чай — посъветва го Лергаси-кан. — Пил съм земен чай и мога да сравнявам… Този е най-близък по вкус.
Мартин отпи от ароматната билкова запарка. Да, напитката беше приятна.
— Какво да правим с тялото на госпожа Грошева? — попита тириантският чиновник.
— Полушкина. Тя е дошла тук под чуждо име… казва се Ирина Полушкина. Трябва да се погребе, желателно е в земята, а не да се кремира.
— Може — великодушно се съгласи чиновникът. — Това ще бъде забележителност на Центъра за глобални изследвания. В нашия град има един човек, който проповядва земен религиозен култ… — Той погледна към екрана. — Ксендз30. Това подходящо ли е?
Мартин сви рамене:
— Знаете ли, мисля, че в голяма степен е подходящо. Той ще ви обясни как трябва да стане всичко.
— Сътрудниците на госпожа Ирина ще вземат участие в погребението — кимна чиновникът. — Тя успя да увлече по идеите си много младежи… колко жалко, че хипотезата й се провали.
— Искате да узнаете по какво се отличавате от другите раси? — попита Мартин.
Аранките се спогледаха.
— Честно казано — рече Лергаси-кан, — щеше да е крайно неприятно за нас, ако Ирина се беше оказала права. Аз се запознах с теорията й… и изпаднах в ужас. Фактически успехът на експеримента щеше да означава, че съществува нещо непонятно за нас… по принцип непонятно…
— Бог — подсказа Мартин.
— Да, именно. И би излязло, че ние сме единствените разумни същества във Вселената, лишени от душа. — Чиновникът разпери ръце. — Щеше да си го бива това откритие, нали?
— Страшничко — съгласи се Мартин. — Но не мисля, че Ирина е имала и най-малък шанс за успех. Не разбирам дори как е успяла да стигне до идеята за този експеримент — нейните собствени религиозни представи бяха крайно повърхностни.
— Във всеки случай се радвам, че е сбъркала — каза Лергаси-кан. — Или поне, че в настоящия момент на развитие на науката можем да смятаме теорията й за погрешна.
— А ако експериментът беше успял? — поинтересува се Мартин. — Ако приборите бяха регистрирали, че в момента на смъртта на Ирина нещо се е изменило… от нейното тяло се е отделила някаква фина субстанция, която вие не притежавате?
Аранките отново се спогледаха.
— Разбрах — каза Мартин. — Можете да не отговаряте.
— Дългът ни пред нашата раса би ни принудил да скрием това откритие — каза Лергаси-кан. — На всяка цена. Извинявайте, Мартине. Бихме се постарали да запазим живота ви, но щяхме да ви изолираме… на някой тропически остров, например.
30
Ксендз — руското произношение на полската дума ksiądz (кшьондз) — католически свещеник. — Бел.прев.