И Бог взел от душата на човека всичко, от което той се страхувал. Заличил спомените за предателствата и изневерите, страхливостта и подлостта, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но когато забравил за омразата, човекът забравил и за любовта; забравяйки за своите падения, забравил и за възходите си. Душата му стояла пред Бог и била празна — по-празна, отколкото е била в мига, когато се появил на белия свят…
Мартин отпи от виното.
Пазителят сви рамене и каза:
— Тук е тъжно и самотно. Слушал съм много такива истории, пътнико.
— Не съм свършил — отговори Мартин. — Душата стояла пред Бог и била празна — по-празна, отколкото в мига, когато човекът се появил на белия свят. Но Бог бил милосърден и върнал обратно в душата всичко, което било в нея по-рано. И когато човекът попитал отново: „Какво да правя, Господи? Щом доброто и злото в мен са били така свързани, къде да отида? Нима в ада?“ „Върни се в рая — отговорил Творецът, — защото Аз не съм създал нищо, освен рая. Ти носиш ада в себе си.“
Мартин погледна пазителя.
Пазителят се забави, въртейки чашата в ръка. После каза:
— Тук е тъжно и самотно.
— Не съм свършил — повтори Мартин. — „Върни се в рая — отговорил Творецът, — защото Аз не съм създал нищо, освен рая. Ти носиш ада в себе си.“ И човекът се върнал в рая, но минало време и той отново се изправил пред Бог. „Творецо! — казал човекът. — Чувствам се зле в Твоя рай. Ти си всемогъщ и милосърден, Ти ми прости. Но аз самият не мога да си простя. Помогни ми!“ „Очаквах тази молба — отговорил Бог. — Но това е камък, който Аз не мога да повдигна.“
— Би ми било интересно да узная какво се е случило по-нататък — отбеляза пазителят.
— На мен също — съгласи се Мартин. — Но това е камъкът, който аз не мога да повдигна.
Пазителят кимна и рече:
— Ти разсея моята тъга и самота, пътнико. Мини през Портала и продължи по пътя си.
— Благодаря. — Мартин допи виното си и се изправи.
— Запознаването с жизнената философия на аранките определено ти е направило впечатление. — Пазителят едва забележимо се усмихна.
Мартин сви рамене и отвърна:
— Да, разбира се. Но се радвам, че те имат душа.
— А не искаш ли за разнообразие да разгледаш версията, че и вие, и те нямате души? — поинтересува се пазителят.
Мартин поклати глава.
— Не. Това е много мрачна версия.
Пазителят се усмихна и каза:
— Твоята вяра съдържа предание за допотопните времена, когато Синовете Божии са слизали от небето и са вземали за съпруги човешки жени, които раждали деца от тях. То смутило много богослови, защото Синове Божии били наричани само ангелите, а е прието да се смята, че ангелите нямат пол. И все пак е любопитен въпросът дали потомците на хората и ангелите са имали души.
— Би ми било интересно да чуя твоята версия — каза предпазливо Мартин.
Пазителят само се усмихна.
— Някой някога чул ли е от вас поне един отговор на свой въпрос? — възкликна Мартин.
Пазителят се усмихна още по-широко.
Мартин не тръгна веднага към Земята. Първо се наспа — главата му щеше да се пръсне, чудно беше даже, че пазителят прие съчинената на момента история. Събуди се пред разсъмване, похапна и поседя до прозореца, наблюдавайки нощния Тириант.
Високо горе плуваха разноцветните искри на флаерите, сияеха прозорците на небостъргачите. Нямаше реклами — и това много му харесваше. Той даже отвори прозореца и вдиша от топлия чист въздух. Отдолу, от улицата, долиташе смях и нечии весели гласове. Животът тук не замираше нито за миг. Ако Тириант се славеше като клоака на Аранк, какви ли бяха другите градове? Мартин беше на Аранк за втори път, а беше успял да види и да разбере толкова малко…
А в небето, едва различими сред светлините на илюминациите, блестяха далечни и чужди звезди. Някои от тях беше посетил, други щеше да посети, а на трети никога нямаше да отиде.
Сърцето му се беше свило и му беше тъжно — толкова тъжно, колкото е само след най-тежките несполуки. Неговото преследване на Ирочка Полушкина беше завършило. Не можеш да обходиш всички звезди. Всяка планета, включена от пазителите в транспортната мрежа, беше забележителна поне с нещичко. Къде можеше да са другите четири Ирини? На древната планета Галел, където биологът Давид беше успял да види оживял спътник? В безумните светове на дио-дао? На пустинна мъртва планета, където неуморни учени са изкопали поредния артефакт? Как да намери общото между лингвистичните упражнения на Библиотека, археологичните разкопки на Прерия 2 и търсенето на душата на Аранк?
Не можеше да обходи всички светове.
И най-тъжното беше, че вече нямаше никакви съмнения — над Ирочка Полушкина тегнеше някаква зла прокоба. Три смърти подред, три нелепи смърти — това вече не беше случайност.