— Не е заради вас. Край, работата ми е приключена.
— Намерихте ли я? — зарадва се гостът.
— В известен смисъл. Утре ще отида при родителите й.
Юрий Сергеевич кимна:
— Прекрасно. Но първо разкажете всичко на мен.
— Това е нарушение на правата ми като частен детектив — отбеляза Мартин.
Гостът му много се разстрои.
— Мартине, моля ви… Нима трябва да ви задържам и да ви предявявам постановление за следствие? Нима трябва да търся компромати за вас, да си спомням за дребните лудории с данъците и контрабандата, да възбуждам дела за превишаване на допустимата самоотбрана… Вие постоянно попадате под ударите на този член. Имате ли валутна сметка в западна банка? Ето това вече е престъпление. Пазите ли зашифровани договорите с клиентите си? Още едно престъпление! Законите са много, Мартине, ще се намери по някой за всеки. Ако трябва, и светец ще обвиним. И забележете — по напълно законни основания!
Мартин търпеливо го изслуша, после каза:
— Не ме разбрахте. Не се отказвам от сътрудничество. Само отбелязах, че като споделя конфиденциална информация, ще наруша правата на клиента си. Това ми е много неприятно.
— С това трябваше да започнете — усмихна се Юрий Сергеевич. — Разбира се, неприятно е да се пристъпват принципите, дори когато става въпрос за дреболии. Иска ни се да живеем в свят, където злото е изтребено, а добродетелта тържествува… Но вие сте разумен човек и винаги охотно сте сътрудничили.
— Послушно.
— Извинете? — не разбра Юрий Сергеевич.
— Послушно, а не охотно. Именно защото съм разумен човек. Диктофонът ви включен ли е?
— Аха — кимна гостът. — Разказвайте.
— Не мисля, че това дело ще представлява някакъв интерес за вашата служба — каза Мартин, с което предизвика леката усмивка на Юрий Сергеевич. — Към мен се обърна за помощ Ернесто Семьонович Полушкин. Доста преуспял бизнесмен. Достъпните ми източници не го уличават в някакви особени престъпления… Да, да, разбирам, че всеки може да бъде обвинен… Дъщеря му е избягала от къщи. Девойка на седемнайсет години — минала е през московския Портал и не се е върнала. Отначало счетох случая за доста тривиален…
Мартин разказа на Юрий Сергеевич обстоятелствено, макар и без излишни подробности, за визитата си на Библиотека, за решението си да провери планетата Прерия 2, за втората Ирина, за нелепата й гибел, за пътешествието до аранките…
Юрий Сергеевич слушаше с нарастващ интерес, на определени места тъжно кимаше, понякога задаваше уточняващи въпроси — винаги уместни.
Мартин разказа и за получената от аранките топлинна пушка — и я предаде на госта си заедно с написаното още на Аранк заявление до министерството на вътрешните работи. В заявлението Мартин описваше подробно обстоятелствата, при които е получил оръжието, и подчертаваше, че не е стрелял с него.
— Вие сте много предвидлив — каза с удоволствие Юрий Сергеевич. — Мисля, че ще е правилно, ако аз взема оръжието.
— Срещу разписка — отбеляза Мартин.
— Разбира се.
Но топлинната пушка не предизвика възторг, от което Мартин си направи извода, че това оръжие вече е попадало на Земята, било е изучено и признато за невъзпроизводимо при настоящото развитие на технологиите.
— А вие самият какво мислите за случилото се? — попита накрая Юрий Сергеевич.
Мартин помълча малко, формулирайки мислите си по-точно, сякаш е пред пазител.
— Струва ми се, че Ирина Полушкина по някакъв начин е получила достъп до секретна информация, касаеща Библиотека, Прерия 2, Аранк… и, очевидно, още няколко планети. Някаква разработка на съответните учреждения. Там е бил описан и метод, по който човек може да се размножи, да се копира в няколко екземпляра. Ирина е амбициозна девойка, не е глупава, но в същото време е повърхностна и бързо й минава ентусиазмът. Тръгнала е към онези планети, където й се е струвало, че ще постигне бърз успех. Уви, загадките на мирозданието не могат да се решат за нула време. Междувременно е станало известно за изтичането на информация и… — Мартин се усмихна — вие се заинтересувахте от мен.
— Почти сте прав — кимна Юрий Сергеевич. — Но ще споделя с вас една подробност — не ни е известно как човек може да се размножи в седем екземпляра.
— Виж ти… — промърмори Мартин. — Какво пък, значи момичето е направило поне едно откритие!
— Имате ли предположения? — попита гостът.
— Очевидно това е работа на пазителите. Ние дори не знаем как работят Порталите. Може би копират телата ни и ги пресъздават на другата планета? Тогава няма никакви пречки да създадат не едно копие, а седем. Или седемстотин седемдесет и седем.