— В мрежата на пазителите в момента има четиристотин и девет планети — промърмори Юрий Сергеевич. — Макар че… никак не е сигурно, че ни показват целия си списък… Как могат да бъдат убедени пазителите да размножат един клиент?
— Никак — поклати глава Мартин. — Та нали те не отговарят на въпросите. Могат да ни разкажат нещо интересно или дори да ни подарят някаква интригуваща дрънкулка, но това винаги е по тяхна лична инициатива. Очевидно са сметнали за забавно да размножат в седем екземпляра девойката, която по никакъв начин не е можела да реши на коя планета да отиде.
— Говеда! — изруга Юрий Сергеевич. На Мартин му се стори, че негодуванието му е насочено към несговорчивостта на пазителите, а не към жестокия експеримент над младата девойка. Но реши да не уточнява. — Мартине, а какво ще кажете за тези… — гостът се запъна — смъртни случаи?
— Може и да са убийства — съгласи се Мартин. — Не знам. Отстрани всичко изглеждаше напълно случайно. Ако зад убийствата наистина стои някой, не е по силите ни да го изобличим.
— Пазителите? — предположи замислено Юрий Сергеевич. — Те са й дали живот, те са си го взели… Вие със сигурност нямате нищо общо, нали?
— Прочетете още веднъж доклада на Клим — не издържа Мартин.
— Откъде… — За миг Юрий Сергеевич изгуби невъзмутимостта си. После поклати глава и каза: — Вие сте много по-умен, отколкото се опитвате да се изкарате.
— Вие също — промърмори Мартин, проклинайки се. Защо му трябваше да се заяжда с човека? И това ако е признак на велик ум…
Юрий Сергеевич въздъхна. Изрече с онази искреност, под която винаги се крие двойно дъно:
— Вярвам ви, вярвам ви… Вие сте нормален, добър човек. Нямате и особени грехове. Да бяха повечето като вас — щяхме набързо да настигнем Европа. Така че никой не възнамерява да ви преследва… Благодаря за информацията…
Той се размърда в креслото, но не бързаше да става. Старателно се правеше, че се колебае. Обаче Мартин беше обуздал хапливостта си и чакаше.
— Мартине, къде трябва да се търсят другите четири девойки?
— Мислих по въпроса — отвърна Мартин. — И затова реших да се откажа от издирването. Разбира се, ако се знае какви загадки е имало в базата данни, попаднала на Ирина, кръгът би могъл да се стесни.
А така… четиристотин и девет планети, казвате? Значи остават четиристотин и шест.
— В базата имаше информация за всички планети — каза някак много раздразнено Юрий Сергеевич. И Мартин реши, че си струва да повярва на тези думи. — Ето къде е проблемът. В Галактиката има толкова неизследвани неща, че която и планета да избереш — ще намериш чудо. Били ли сте на планетата Хляб?
— Да — кимна Мартин.
— Чували ли сте за герилонга?
Мартин се замисли.
— Това да не е онази отвара от водорасли, която произвеждат там? Удължава живота…
— Именно. Удължава живота… една група от опитни мишки живее вече шест години. При приматите резултатът не е толкова впечатляващ, но могат да се добавят десет години активна старост. Забележете — активна! Възстановява се потентността, увеличава се активността на сперматозоидите, възобновява се овулацията. Подобрява се зрението. Растат зъби, Мартине! Зъби и коси! Връща се свежестта на емоционалното възприятие, повишават се творческите способности… лауреатите на Нобелова награда получават герилонг заедно с чека. Но работата не е дори в това… Хората, пиещи герилонг, започват да виждат в ултравиолетовата част на спектъра и да чуват дълговълновото радиоизлъчване.
— Охо! — възхити се Мартин.
— Това е достъпна за абсолютно всеки информация… Просто е погребана в научните списания. Хората започват да чуват радиовълните. И не просто да чуват шум… но и да го разкодират. Чуват музика, речта на диктора. При това няма никакви видими изменения. Дали с мозъка си ловят радиовълните? И така е навсякъде… Където има планета — загадки ще се намерят.
Юрий Сергеевич помълча, после добави:
— Прав сте, че Ирина е получила достъп до информация. Не сте прав в друго. Тази информация дори не беше секретна. Най-обикновена разработка — събрани накуп всички клюки, всички открития, всички публикации в научни и популярни списания, след което е направена първа, груба проверка и са изхвърлени явните глупости. Получил се е документ с гриф „За служебно ползване“, а не „Свръхсекретно“. Така че не си блъскайте главата над съдържанието му. Купете си някой жълт вестник и ще имате част от архива.
— Разбрах — каза Мартин. — Това, което ви интересува, изобщо не са загадките, които се опитва да разреши Ирина.
Юрий Сергеевич кимна.
— Ако се досетя как е успяла да се копира, ще ви съобщя.