Гостът сложи на масата визитната си картичка — само име и телефонен номер, стисна здраво ръката му и безмълвно излезе от кабинета. Мартин отбеляза, че не включи осветлението в коридора. Ето какво значи да си истински професионалист с добра зрителна памет!
Мартин поседя малко, размишлявайки върху състоялия се разговор, въздъхна, като си спомни за топлинната пушка, която дори не беше изпробвал, и седна да провери пощата.
Част четвърта
Зелено
Пролог
Аристокрацията — истинската, с водещи дълбоко назад във вековете корени и признаци на аристократично израждане, а не купилите си титли американски милионери и руски крадци на държавни средства — винаги е имала добри кулинарни познания.
Когато разглеждаме гланцовите страници на кулинарните книги, е лесно да повярваме в красивата лъжа — царете и болярите в Русия още от памтивека са яли палачинки със зърнест хайвер, фарширани по сложен начин гъски, гуриевски пироги32, и сьомга. А любовта на Петър Първи към кашата от ечемичен булгур не може да се обясни по друг начин, освен със странностите и болестите на руския монарх.
А ето че новопоявилите се аристократи се тъпчат с храна, която, макар и вкусна, е тежка и мазна; не могат да си представят вечерта без алкохол и наивно се извиняват, че в Русия богатите хора винаги са яли така и не са имали проблеми — живеели си дълго и щастливо.
Опасна заблуда, водеща до стомашни разстройства, затлъстяване на черния дроб и нееротични гънки на хълбоците!
Не бива да се бърка празничната, тържествена храна, радваща очите и стомаха, но недопустима за всекидневно хранене, с простата, делнична, полезна за здравето храна, но при това не по-малко вкусна и възвишена. Истинските аристократи са знаели тази истина — и затова са доживявали до преклонна възраст.
Мартин стоеше до печката и си вареше оризова каша за закуска.
Не всички обичат „сарацинското просо“33. Още от детството си хората намразват оризовата каша — горестният плач на малчуганите от детската градина се сменя от киселите физиономии на учениците, здравите псувни на непретенциозните войници и тъпата безнадеждност на примирилите се с живота глави на семейства, дояждащи неапетитното вариво, останало в паниците на капризничещите им деца. Слепилата се варена бяла гъста каша в чинията, понякога украсена с изстъргани корички от загоряло, които за маскировка са разбъркани и разпределени сред останалата смес… ужасна, срамна гледка. Наистина, тя пробужда в душата някакви светли чувства. Например състрадание към народите на Югоизточна Азия, хранещи се с ориз от сутрин до вечер. Но това е единствената полза от нея. Такава каша нито е вкусна, нито здравословна.
Малко по-добре стоят нещата с готовите каши в пакети и оризовите полуфабрикати. Те вече са развалени, преди да се заемем с тях, и не могат да станат по-лоши.
Не! Такъв ориз не ни е необходим!
Мартин измери двеста грама ориз — обикновена среднозърнеста „Иберика“, сорт, демократичен и достъпен за всеки трудещ се. „Ибериката“ имаше лека склонност да се слепва при варене, но при правилно приготвяне това можеше да се избегне.
Мартин готвеше кашата правилно.
Той заля сипания в тенджерата ориз с триста милилитра вряла вода. Водата, естествено, не беше от чешмата, а от обикновена петлитрова туба с изворна вода. Там, на прашните пътечки на далечните планети, Мартин беше готов да пие вода дори от дупка от копито на коза. Но вкъщи не биваше да се допускат такива падения! Тази истина винаги се съблюдаваше от английските джентълмени, отправящи се на пътешествие да носят бремето на белия човек, и в повечето случаи те също доживяваха до дълбока старост, ако не умрат от дизентерия.
Мартин затвори тенджерата плътно с капак и я остави да ври на силен огън. Електрическите печки са за американците — те са свикнали със синтетиката.
Кашата клокочи на силен огън точно три минути. Мартин следеше бдително капакът да не подскача и скъпоценната пара да не излиза. Но тенджерата също беше каквато трябва и задържаше парата вътре.
След три минути намали огъня и нагласи таймера на седем минути. Кашата започна да се успокоява и да се вари истински.
След това Мартин позволи на кашата за последни две минути да покъкри на съвсем слаб огън, който вече не затопляше, а само поддържаше температурата.
Дванайсет минути — не е толкова тежко, нали?
След като изключи котлона, Мартин, разбира се, не свали тенджерата от него и не махна капака. Запари бавно чай — зелен, много полезен за пушачите, недоспиващите си и изобщо — за водещите бурен живот. А и той хармонира доста по-добре с ориза, отколкото черната гъста запарка, която е прието да се пие в „цивилизования свят“.
32
Пироги с пълнеж от т.нар. „гуриевска каша“ — смес, съдържаща грис, сметана, сладко, орехи и сухи плодове, изобретена от руския министър на финансите през XIX век граф Гуриев. — Бел.прев.
33
Сарацинское пшено (рус.) — така са наричали ориза при навлизането му в Русия, по времето на Петър Първи. — Бел.прев.