— И така, отказвате се от по-нататъшни търсения?
— Този случай излезе далече отвъд рамките на първоначалните договорености — каза предпазливо Мартин. — При това от него се е заинтересувала и Държавна сигурност.
Окото на Ернесто Семьонович отново потрепна и той неохотно отрони:
— Знам.
Мартин почака, но не последва молба да разкаже каквото знае за Държавна сигурност. Ернесто Полушкин беше много сдържан човек.
— Вие скрихте част от информацията от мен — каза Мартин, след като събра кураж. — Много важна част. В ръцете на дъщеря ви по някакъв начин е попаднал служебен документ на Държавна сигурност, в който са изброени известните на човечеството загадки в Галактиката. Именно затова Ирина е избягала от къщи…
Полушкин погледна Мартин — и детективът беше готов да се закълне, че забеляза в очите му презрение. Но гласът на Полушкин остана спокоен и учтив.
— Аз нямам претенции към вас, Мартине. И моля да ме извините, че премълчах за досието. Не бях сигурен, че Ирина го е чела. А за такива документи по-добре да не се говори… без причина. Моля за извинение.
Мартин се обърка. Сви рамене:
— Добре, разбирам. Моля за извинение, че не успях… да спася девойките.
— Отказвате ли се да продължите да работите по случая? — попита още веднъж Полушкин.
Мартин кимна.
— По какъв начин искате да получите хонорара си? Чек, в брой, да ги приведа на сметка?
— В брой, разбира се — отговори Мартин.
— Рубли, долари, евро?
— Най-добре евро. Или рубли.
— Минутка.
Ернесто Семьонович скри с широкия си гръб гледката към монтирания в стената сейф и отвори дебелата метална врата. Чу се шумоленето на банкноти.
Пачката, озовала се на бюрото пред Мартин, беше определено по-дебела, отколкото беше очаквал. Той погледна въпросително Полушкин.
— Тук е тройно повече от уговореното — каза сухо Полушкин. — Нали сте свършили тройна работа.
Мартин се замисли за миг, но реши, че все пак е заработил честно парите.
— Благодаря.
— Желая ви късмет.
Мартин излезе от кабинета в състояние на пълен душевен смут. Полушкин остана вътре и само извика:
— Лариса, изпратете госта!
Мигновено появилата се при вика му възрастна и строга домашна прислужница поведе Мартин към входната врата. Апартаментът на Полушкин напълно отговаряше на статуса му — триста метра площ и две равнища, така че Мартин не се отказа от помощта. Очевидно домашната прислужница знаеше кой е той и съдбата на Ирина я вълнуваше, но не отрони нито дума. Школувана дама…
При входа Мартин срещна тъжната малтийска овчарка. Кучето го подуши много грижливо. Може би върху него все още се беше запазила едва доловимата миризма на Ирочка.
— Не тъжи, Хоумър — каза Мартин, спомняйки си бележката на Ирина. Думите му бяха предназначени повече за домашната прислужница, отколкото за кучето, разбира се. — Стопанката ти ще се върне и ще ти даде вкусно кокалче.
— Той се казва Барт, а не Хоумър — каза жената, галейки кучето по врата. Погледна към Мартин с лека благодарност. Детективът, ако не друго, й беше дал да разбере, че има шансове Ирина да се върне, и жената беше оценила това.
— Барт, казвате? — промърмори Мартин, докато се обуваше. В апартамента на Полушкини, въпреки наложилата се европейска мода, не канеха гостите да влизат с обувките. И правилно постъпваха — московските улици са все още далече от чистичките европейски паважи… — Довиждане.
Прислужницата отново кимна, затваряйки се в своята превзетост. Песът тъжно джафна подире му.
— Барт — каза Мартин, когато вратата на асансьора се затвори след него. — Ха! А великият слепец няма нищо общо тук34.
Мартин обичаше американския анимационен сериал „Семейство Симпсън“ — смяташе го за признак на проявяваща се в американците рефлексия и скрит протест против политическата коректност и лицемерието. Така че разбра откъде е дошло името на кучето.
Обаче му беше трудно да проумее как е могла Ирина да сбърка, назовавайки в писмото си своето куче с името на възрастния, а не на младия Симпсън.
А Ернесто Полушкин? Нима той бе забравил как се казва кучето им?
Или песът отговаря и на двете имена?
Или пък в писмото беше кодирана информация, разбираема само за посветените?
— Договорът ми е изпълнен — каза си Мартин, потупвайки джоба на сакото си с дебелата пачка банкноти. Ако ще да е Хоумър, ако ще да е Барт, ако ще да е Лиса35.
Асансьорът спря на първия етаж.
34
Става въпрос за Омир — на руски той е Гомер, абсолютно същата е и руската транскрипция на героя от „Семейство Симпсън“ Хоумър. Барт е друг от героите на анимационния сериал. — Бел.прев.