— Довиждане, Мартине — каза пазителят. — Търси смисъла си.
В чакалнята беше опушено и многолюдно. Почти всички кресла и дивани се оказаха заети. Един от диваните беше окупиран от компания младежи, които разговаряха на развален руски с примеси от не по-малко развален иврит. Мартин познаваше добре този маниер на поведение — това беше едно от най-новите безумни младежки увлечения. Седналият в противоположния ъгъл мъж с типично еврейска външност така подчертано не гледаше към младежите, че беше ясно — вече си е изпатил от тях. Разбира се, беше си изпатил словесно — на територията на Станцията никой не би могъл да причини на друг физическа вреда. Ако се съдеше по напрегнатите изражения на останалите пътешественици, вече всички си бяха изпатили.
Мартин безмълвно седна до пепелника и запали цигара.
Разбира се, младежите го забелязаха. Веднага един от тях стана, приближи се, поиска с жест цигара и запали.
Мартин не започваше разговор.
— Кажете, дра-а-ги — започна на висок глас младежът, — знаете ли Небесносините далечини?
— Бил съм на тази планета — отговори сухо Мартин.
— И те наистина ли ви шибнаха38? — попита младежът, копирайки бездарно „еврейския“ акцент.
— Млади човече, престанете да се правите на палячо! — не издържа евреинът.
Младежът радостно се обърна към него:
— Какви ги говорите? Да не сте антисемит? Или гей?
Компанията на дивана зацвили радостно. Тези момчета се опитваха да засегнат останалите главно по две теми — еврейския въпрос и хомосексуализма.
Естествено, те не бяха евреи.
Мъжът се изправи и бързо тръгна към младежа. Изглеждаше достатъчно як, за да напердаши палето… ако действието се разиграваше на друго място… Впрочем, и тук младежът имаше три приятелчета… Мартин пресрещна мъжа на две крачки от неговата доволно ухилена мишена. Хвана го здраво за ръката и каза:
— Вземете си цигара.
— Не пуша — отговори мъжът след кратко забавяне, без да откъсва изпълнения си с омраза поглед от младежа.
— Пропушете — помоли го Мартин. — Направете ми тази услуга. Всяка физическа агресия на Станцията ще доведе до изчезването ви. Не знам къде ще изчезнете, но във всеки случай повече никой никога няма да ви види.
Мъжът преглътна. Кимна. Взе цигара от Мартин и двамата се приближиха до пепелника.
— Значи вие сте ге-е-йове, пи-и-чове? — продължаваше да се лигави младежът.
Мартин дори не осъзна веднага какво става. Младежът ги провокираше! Него, евреина, всички останали, които чакаха реда си да минат през Портала! На компанията много й се искаше да види как някой изчезва.
— Агресията на Станцията е забранена — повтори Мартин по-скоро на себе си, отколкото на младия боклук или на жертвите му.
— Жалко — каза евреинът, подръпвайки неумело от цигарата. — Специално за тях… жалко.
— Не се натъжавайте — помоли го Мартин. — И не се обиждайте. По-добре ги съжалете. Ще им се наложи да излязат оттук. И рано или късно ще се натъкнат на някого, който няма да разбере особеното им чувство за хумор. А на колониалните светове нравите са груби.
— За какво си говорите, ге-ей-чета? — продължаваше младежът.
— Виждате ли, той започва да се повтаря — отбеляза Мартин. — Подобен стил на поведение съществува само в Мрежата, където няма опасност да те цапардосат по физиономията. Сега на тези момчета им се струва, че са намерили още едно място за безопасни издевателства над околните — Станцията. Но за да се влезе в Станцията, трябва да се плати. И играта на думи тук няма да им помогне.
— Тогава значи сте антисемити! — повтори тъпо младежът. — Нали?
Мартин го погледна още веднъж. Опита се — както обикновено правеше със снимките на клиентите — да си представи душата на човека, вътрешния му свят, мечтите му… смисъла на живота му. Слабите места. Комплексите. Всички онези мънички невидими пружинки, които движат човека.
Получи се.
Той заговори. По същия начин, по който би заговорил пред пазител, опитвайки се да го убеди в ценността на току-що измислената история.
Само че сега трябваше да убеди младежа.
Мартин не изрече нито една ругатня. И дори не направи опит да си играе с думите, противно на очакванията на събеседника му.
Очевидно замисълът му успя. Младежът почервеня, прошепна нещо нечленоразделно и замахна…
Към лицето на Мартин полъхна въздух от рязкото движение на юмрука. Самият юмрук изчезна, както и притежателят му.
Тримата на дивана се вцепениха.
— Точно така става — обясни любезно Мартин. — Не ви предупреждават. Обяснили са ви всичко предварително… драги мои.
38
Игра на думи с името на планетата Небесносините далечини; на руски — Голубые Дали. „Голубые“ (небесносини) на жаргон може да означава и хомосексуалисти, а „дали“ (далечини) е омоним на минало време, трето лице, множествено число от глагола „дать“ (който означава и „удрям, цапардосвам някого“). — Бел.прев.