— Приех приятелството ти не по зова на сърцето, а заради изпълнение на дълга си — каза гедарът, отстъпвайки. — Признавам вината си, но ще постъпвам както е длъжен да постъпва истинският приятел.
— Аз също приех приятелството ти не по зова на сърцето си, а от страх — призна Мартин. — Признавам вината си, но ще ти бъда истински приятел.
— И двамата сме виновни, и това е хубаво — кимна гедарът. — ТайГедар ще измери греховете ни, ще ги намери за равни и ще ни прости.
— И двамата сме виновни, и това е хубаво — съгласи се Мартин. — ТайГедар ще измери греховете ни, ще ги намери за равни и ще ни прости.
Кадрах се намръщи.
— Ти повтаряш думите ми.
— Ти повтаряш думите ми — каза Мартин.
Кадрах сякаш чакаше нещо.
— Ти повтаряш делата ми? — предположи Мартин.
Гедарът се изкикоти:
— Мартине, това вече не е част от ритуала! Заветът ни завърши с обещанието да бъдем истински приятели. И край! Останалото е просто разговор!
Мартин се усмихна накриво.
— Откъде можех да знам? Гедарите не се сприятеляват толкова често с хора. Знам само, че вашето общество е много взискателно към символите и клетвите.
— Не чак толкова, колкото изглежда отстрани — възрази гедарът. — Ще си починем ли преди пътя или ще тръгнем още сега?
— Още сега — каза Мартин. — Нали отиваме при дио-дао. И все още имаме шанс да заварим жив един мой приятел.
— При дио-дао? — Гедарът като че ли беше шокиран. — Не са най-добрата раса във Вселената. Но щом трябва…
— Нали споменах за дио-дао, когато ти влезе в чакалнята? — напомни му Мартин.
— Ти говореше на родния си език. А аз не го знам — сви виновно рамене гедарът.
Пръв от вратите на Станцията излезе Мартин. Гедарът го следваше, сякаш доброволно приел ролята на подчинен.
На планетата Мардж ги посрещна зима.
Когато извършваш мигновени пътешествия из Вселената, не е трудно да забравиш за смяната на сезоните. Така се получаваше, че земните колонии, на които съдбата беше отвеждала Мартин, бяха все в светове с топъл, че и горещ климат. На Земята той предпочиташе да прекарва зимата някъде в топлите краища — в Ялта, на южното крайбрежие на Франция, в Мароко, и се връщаше в добрата стара Москва само за две седмици — „от Рождество до Рождество“39. Подобно на всеки представител на руската интелигенция, и той с удоволствие отбелязваше и светските, и православните, и католическите празници.
Но този удобен и комфортен ритъм на живот си имаше и своите недостатъци.
Мартин поклати глава и каза:
— Забравил съм. Два пъти съм идвал тук, но и двата пъти е било през лятото.
Кадрах премълча, само се загърна по-плътно с оранжевата си риза… впрочем, със същия успех дрехата му можеше да се смята и за дебело яке.
— Ще намерим тук магазин за дрехи — успокои той новия си приятел.
— Вярата грее по-добре от плата — отговори Кадрах. — Това ли е светът на дио-дао?
Мартин кимна.
Станцията на Мардж беше построена по традициите на дио-дао — купол върху колони, съединени помежду си с галерии. В кръг около Станцията обикаляше висока ограда от черен камък, в която имаше само два отвора — за вход и за изход. Ниското мръснозелено небе, забулено от сиви снежни облаци, сякаш захлупваше станцията отгоре. Оградата напълно скриваше от поглед града — при дио-дао не бяха на почит високите сгради.
— Върви след мен — инструктира Мартин гедара. — Гледай какво правя и прави същото.
— Ако направиш нещо оскърбително за честта на ТайГедар, няма да го повторя — предупреди го Кадрах.
— На тях са им безразлични ТайГедар, Христос и Мохамед — махна с ръка Мартин. — Дио-дао са толерантни и коректни към чуждите вярвания. Работата изобщо не е в това. Те са бюрократи.
— Знам — кимна Кадрах.
— Не, още не знаеш — усмихна се Мартин. — Трябва да го изпиташ на собствения си гръб… Да вървим.
Куполите на митническия и граничния контрол заемаха доста повече място, отколкото Станцията на пазителите. Разбира се, дио-дао не можеха да нарушат единственото изискване на пазителите — свободен достъп до Портала за всички желаещи, — но си имаха свои правила и изискваха строгото им спазване.
— Всичко това погранични застави ли са? — леко се учуди гедарът, когато излязоха от оградата и се насочиха към куполите. Свежият сняг хрущеше под краката им, наоколо не се виждаше жива душа, но на заскрежения пограничен стълб бдително проблясваше камера за видеонаблюдение. Не биваше да се отклоняват.
— Застава, хотел, магазин, приют за бездомници… — кимна Мартин.
— Защо хотел и приют? — усъмни се гедарът.
— А ти мислиш ли, че мнозина успяват да минат през всички формалности за един ден? — усмихна се Мартин.
39
В Русия Рождество Христово се празнува и по юлианския, и по грегорианския календар, съответно 24-ти срещу 25-и декември и 6-и срещу 7-и януари. — Бел.прев.