3.
Това беше мъничък скромен купол — типично обиталище на самотен дио-дао. Кратко живеещите членове на расата не обичаха да се оковават, като се привързват към някого, и само малцина създаваха семейства.
— Трябва да е тук — каза Мартин, изучавайки сложния геометричен орнамент на вратата. — При тях не е прието да именуват улиците и номерират къщите, но…
— Толкова регламентирано общество, а нямат номерация на къщите? — смая се гедарът.
— Може би именно затова? — отговори с въпрос Мартин. — Да, изглежда, е тук.
Той подръпна дървената ръчка, подаваща се от стената. Зад вратата се чу приглушеният отговор на гонга.
— Дори и приятелят ти да е умрял, синът му трябва да те познава — отбеляза Кадрах.
— Това е съвсем друго нещо — поклати глава Мартин. — Много по-добре ще е, ако още не е родил. Тогава ще стана приятел на рода. Този, който се е познавал с няколко поколения.
Чакаха дълго — три-четири минути. По улицата минаха няколко дио-дао, загърнати с кожени якета. Поглеждаха чужденците с явно любопитство, но не задаваха въпроси.
— Застудява се — отбеляза Мартин, като тъпчеше на място. — Хайде, къде си…
Вратата се отвори.
Дио-дао, застанал на прага, беше стар. Дори вкъщи носеше дълго кожено наметало — явно му беше студено. Но и наметалото не можеше да скрие огромния корем, лежащ върху ниска количка — извънземният я тикаше пред себе си.
— Радвам се да те видя, Родени през есента — каза Мартин. — Живей.
Каза го — и сам се изуми от това, че гласът му трепна от вълнение. В краткото запознанство с младия дио-дао нямаше и не би могло да има истинско приятелство. Как да дружиш със същество, което живее половин година?
— Повярвай ми, аз също се радвам да те видя, Мартине — отвърна Родения през есента. — Живей!
И протегна напред ръце.
Мартин не се поколеба. Пристъпи напред и прегърна Родения през есента. Тежкото шкембе на кенгуруто потрепваше между тях — все още нероденото същество също искаше да види Мартин.
Къщата-купол беше разделена на две стаи. В по-малката спеше домакинът им. По-голямата служеше за гостна, кухня, баня — всичко накуп. Дори тоалетната беше оградена само с дървен параван. Всичко беше простичко, обикновено… и някак фундаментално, предвидено да съществува години и десетилетия.
— Исках да го нарека Роден през зимата — каза Родения през есента, докато бавно се движеше към масата. Походката му беше смешна, подскачаща — младите дио-дао наистина можеха да подскачат като кенгурута, но бременността беше оставила своя отпечатък. На количката заедно с търбуха имаше и кана с горещ чай и някакво ядене в купички. — Но сега размислих. Неговото ново име е Дочакалия приятеля. Съгласен ли си, синко?
Наметалото се полюшна. От гънките се подаде мъничка пухкава глава — при раждането си дио-дао бяха покрити с козина, тя опадаше едва в началото на половото съзряване. Детето погледна смутено Мартин и Кадрах.
— Не се стеснявай — каза Родения през есента. — Отговори.
— Да, родителю — отвърна тихо малкият дио-дао. И главата му отново се скри под наметалото.
— Той знае туристически? — възкликна Мартин. — Преминал си през Портал бременен?
— Не, предадох му познанията си за езика — отговори с усмивка Родения през есента. — Помогни ми, Мартине…
Те преместиха на масата каната и купите, после Родения през есента бавно се върна в кухненския ъгъл на стаята за нови припаси. Мартин не искаше да му натрапва помощта си — това можеше да го обиди.
— Времето на личния ми живот изтича — каза тихо Родения през есента, докато вадеше разни неща от шкафовете. — Предполагам, че ще завърши тази нощ. Но се радвам, много се радвам да те видя отново, Живеещи десетилетия…
В гърлото на Мартин отново заседна буца. Той искаше да каже нещо — но не намери думи.
Затова пък се обади Кадрах:
— Прости моята безцеремонност, Родени през есента. Мога ли да ти задам един оскърбителен въпрос?
— Да — отговори простичко дио-даото.
— Вашето размножаване непременно ли е свързано със смъртта на родителя?
— Плътта на сина ми ще се отдели от моята свободно. И ние отдавна вече имаме достатъчно продоволствия, за да не се налага децата да следват традициите на семейния канибализъм. Но когато той се роди, часовникът на моя живот ще спре да отброява времето.
— Това биологичен механизъм ли е? — попита Кадрах. — Някакви хормони, ферменти… ако бъдат открити…
— А вие открили ли сте онези механизми, които ви карат да стареете? — опита Родения през есента. — Защо тялото ви остарява, грохва и умира?