друга страна,, си бе падал и продължаваше да си пада по доказването на свое то сексуално
превъзходство. Първоначално това и бе доставяло тръпка, тя си го признаваше, също като в сън;
грубият секс на Клиф обаче и егоизмът му я караха да се чувства незадоволена, използвана и
понякога несигурна. И все пак в паметта и още живееше онова време, когато тя беше желаещ и
възбуден партньор.
Чувстваше се виновна, че навремето бе изпитвала удоволствие от садо-сексуалните си
взаимоотношения с Клиф и че още продължаваше да мисли за това без отвраще ние или погнуса. В
действителност нещата бяха напълно противоположни, както сега, когато се пробуждаше, овлажнена
между краката. Трябваше да унищожи този сън и тези мисли веднъж и завинаги.
Погледна часовника до леглото си: беше пет и шестнайсет. Стана, облече си халата, слезе в кухнята
и си наля леден чай. След кратко колебание вдигна стенния телефон и позвъни в полицейското
управление.
- На телефона сержант Блейк, госпожо Бакстър.
Тя знаеше, че телефонният и номер, името и адресът и излизат върху нещо като екран пред него,
когато телефонира, и това я гневеше. Клиф не беше кой знае какъв спец с новите технологии, но
интуитивно разпознаваше възможностите на най-зловещите в смисъла на Оруел техническ и
устройства, с които се сдобиваше инак изостаналият полицейски участък на Спенсървил.
- Всичко наред ли е, госпожо Бакстър?
- Да. Бих искала да говоря със съпруга си.
- Ами... той е на обиколка на района.
- Тогава ще го потърся на телефона в автомоб ила му. Благодаря ви.
- Чакайте, задръжте малко да видя, може да е... Послед ния път имаше някакви проблем и с връзката.
Нали знаете, когато има буря... Ще се опитам да се свържа по радиото и ще му кажа да ви позвъни.
Нещо друго да направя за вас?
- Не, благодаря, и без това свършихте достатъчно.
Тя затвори и набра номера в автомобила му. След четири прозвънявания се обади телефонният
секретар. Тя затвори и влезе в избата; в едната стая бе автоматичната пералня, другата беше
леговището на Клиф, застлано с килим. Стените бяха покрити с борови панели. Когато развеждаше
гостите си из къщата, той обичаше да сочи с пръст пералното помещение с думите „нейният офис―, и
после своето: „моят офис―.
Тя влезе в „офиса― му и включи осветлението. Цяла дузина препарирани животински глави и се
озъбиха от стените, втренчени в нея със стъклените си очи и едва доловимите си гротескни усмивки,
сякаш бяха щастливи, че са убити и препарирани от Клиф Бакстър. Или препараторът, или съпругът и
имаше болно чувство за хумор; а най-вероятно и двамата.
Полицейската радиостанция върху шкафа изпращя и тя чу една полицейска кола да говори с
полицейското управление; атмосферните смущения почти не се усеща ха. Не чу сержант Блейк да
разпитва за местонахожде нието на полицейския шеф Бакстър.
Загледа се в пирамидата с оръжията, монтирана върху стената. Плетен метален шнур минаваше
през предпазните скоби на спусъците на дузината карабини и пушки, после през едно извито желязо
и свършваше с прим ка, заключена с тежък катинар.
Ани влезе в работилницата, взе един електрически трион и се върна до пирамидата. Издърпа
металния шнур, сряза го, избра си една двуцевна „Браунинг―, взе патрони от едно чекмедже и я
зареди.
После се качи в кухнята, сложи пушката върху кухненската маса и си наля още една чаша леден
чай.
Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката.
- Да.
- Здравей, миличко. Търсила си ме?
- Да.
- Какво има, м иличко?
По пукането тя разбра, че той се обажда от телефона в колата си.
- Не можах да спя.
- Ами тогава скачай от леглот о и почвай да сияеш. Какво има за закуска?
- Мислех, че ще се отб иеш д о закусвалнята „Парк енд Ийт―. Техните яйца, бекон, карт офи и кафе
са по-добри от моите.
- Откъде ти хрум на това?
- От теб и майка ти.
Той се изсмя.
- Хей, само на пет минут и път съм. Слагай кафето.
- Къде беше нощес?
Последва пауза от половин секунда, после се чу:
- Не искам никога повече да чувам подоб ни въпроси нит о от теб, нито от никого. - И той затвори.
Минутите мудно се влачеха.
- И така, госпожо Бакстър, знач и вие решихте, че това е бил престъпник? — каза на глас тя и сама
си отговори: - Да, точно така.
- Но по вратата няма следи от насилие, госпожо, и вие сте знаели, че шефът на полицията се е
прибирал в дома си. На вас ви се е наложило да срежете стоманения шнур дълго преди да доловите