рамото му, и ръка, небрежно застинала върху дръжката на пистолета. Седна на масата, като остави
колана с револвера си върху съседния стол вместо да го окачи върху стената. Тя бързо се пресегна,
сграбчи колана, окачи го на стената и заяви:
- Никакви оръжия на масата.
Клиф Бакстър усети подтекста в думите и и след кратко стресване се захили глупаво.
Ани му наля сок и кафе, после му изпържи яйца с картофи и бекон и му сервира закуската.
- Седни - каза той.
Тя седна срещу него.
Той се усмихна. Дъвчеше.
- Да не си изгубила апетита си?
- Ядох.
- Ще оставя пушките и амунициите долу. Сипи м и още кафе - проговори т ой, без да спира да дъвче.
Тя се изправи и му наля още кафе.
- Не мисля, че я беше извад ила, за да ме убиеш.
- Ако исках да те убия, щях да си купя пистолет.
- Да, така е. Виж, можеш да си купуваш револвери, да крадеш и да вземаш на заем оръжие, но т ова
няма никакво значение. Не се боя от теб, скъпа.
Тя знаеше, че той се опитва да възстанови разклатеното си мъжко самочувствие, след като бе
подмокрил панталоните си. Щеше да му позволи да направи всичко, каквото иска, само и само да се
махне от къщата.
- Аз посегнах към пистолета, не беше ли така? Нямах никакъв шанс, но въпреки това все пак
посегнах.
- Да. - Вярно, той се бе оказал дори по-тъп, отколкото бе предполагала. Един интелигентен ч овек в
такава ситуация би знаел, че има поне петдесет на петдесет шанс да разубеди жена си да не го
застрелва и по-малко от един на милион шанс да извади револвера и да стреля срещу заредена и
готова за стрелба пушка. Клиф Бакстър обаче нямаше мозък. Но пък имаше непомерно его. Един ден
това със сигурност щеше да го убие, сигурна беше.
- Сигурно се чудиш дали щях да те убия.
- Пет пари не давам и да ме беше убил.
- Какво искаш да кажеш с т ова „пет пари не давам―? Разбира се, че даваш пет пари. Ти имаш деца,
имаш семейство. - Той се усмихна. - Направо ме съсипваш. - Той я потупа по ръката през масата. -
Виж, знам защо искаше да ме убиеш. И знаеш ли защо? Защото ме обичаш.
Ани си пое дъх и с мъка потисна писъка си.
Той я чукна с вилицата по носа и продължи:
- Нали разбираш - още ме ревнуваш. А това означа ва, че още ме обичаш. Нали?
Ани се чувстваше емоционално изцедена, изсмукана; рамото и пулсираше. Не бе останало нищо
освен решението да казва всичко онова, което съпругът и иска да чуе.
- Да.
Той се ухили.
- Но ти също така и ме ненавиждаш. Аз обаче ще ти кажа още нещо - много е тънка границата
между любовта и ненавистта.
Тя кимна, сякаш това беше някакво откровение. Клиф непрекъснато бълваше идиотски клишета и
афоризми, сякаш току-що ги бе измислил; как нито веднъж не му дойде на ума, че в тях няма нищо
оригинално.
- Спом ни си за това следващия път , когато ти писне от мен.
Тя се усмихна и т ой проумя, че не е подбрал най-правилните думи.
- Тази сут рин ще ходя до хим ическот о чистене. Имаш ли нещо изцапано?
- Внимавай какви ги плещиш. - Той се приведе към нея.
- Да, сър.
- И стига с тоя „сър―.
- Съжалявам.
Той обра жълтъка с парче хляб.
- Обади се на Уили да дойде да оправи тавана.
- Да.
Той се отпусна на стола и я загледа.
- Знаеш ли, скъсвам си гъза да ти осигурявам най-хубавото,за което мечтаят кажи-реч и всички хора
в града. Какво искаш от мен сега? Да се уволня, да се въртя като муха без глава из къщата и да ти
помагам в домакинството, това ли искаш?
- Не.
- Направо м и се скъсва гъзът от бачкане, целият град ми е на главата, а ти си мислиш, че си
развявам оная работа по цялата околия.
Тя кимаше на съответните места по време на пледоа рията му и я клатеше там, където беше
необходимо.
Клиф се изправи, закопча си колана с кобура и заобиколи масата. Прегърна я за раменете и тя се
сви от болка. Целуна я по бузата.
- Ще го забравим. Ти пооправи т ук нещата и се обад и на У или. Аз ще се върна към шест. Довечера
ми се хапва пържола. Погрижи се в хладилника да има бира. Нахрани кучетата... И ми изпери
униформата.
- И повече да не си ме потърсила в службата, освен ако някой не рита петалата - викна т ой преди да
затвори вратата.
Ани се загледа безцелно пред себе си. Може би ако го бе принудила да измъкне револвера от
кобура, щеше да му пръсне черепа. Или пък той щеше да пръсне нейния, което също беше решение.
Може би след това щяха да го обесят.
Единственото нещо, което знаеше със сигурност, беше, че Клиф не забравя нищо и не прощава