безсрочна отпуска и си е моя работа къде съм. Децата вече не са малки, имат си свой живот и не им
пука за нас. От време на време ще им се обаждам.
- Доб ре. - Ани го погледна. - Клиф, наист ина вече ме накара да си платя и си получ их заслуженото.
Защо просто не се престорим, че не се е случило нищо, и да се приберем в Спенсървил? Знаеш, че
искаш да се върнеш на работа, да изкараш оставащите ти няколко години. Заклевам ти се, че се
научих как да се отнасям към теб и много... съжалявам за постъпката си. Никога повече няма да се
повтори. Ти си единственият мъж, от когото имам нужда. - Ани внимателно го наблюдаваше и виж-
даше, че думите и наистина са стигнали до него. Затова продължи: - Няма причина да оставаме тук
прекалено дълго. Ти ме научи как да ти доставям удоволствие и да те правя щастлив. Ако се върнем
след седмица-две, няма да има нужда да отговаряме на прекалено много въпроси. Какво мислиш?
Бакстър не отговори цяла минута, после се изправи, но не каза нищо. Той я погледна и тя също
стана, здраво увила одеялото около себе си. Стояха и се гледаха, и Ани разбираше, че Клиф вод и
някаква вътрешна борба. Не знаеше до каква степен поведението му се дължи на ярост и до каква на
безумието му. Но фактът, че времето не го е успокоило и че през последните три дни положението е
станало още по-ужасно, я плашеше.
Накрая той се усмихна и мило и каза:
- Като че ли искаш да се върнем към пред ишния си живот , само че да го направим още по-добър.
- Да.
- Това трябва да означава, че ме обичаш. Не би иска ла да вършиш всички тези чудесни неща за
мъж, когото не обичаш.
- Не, не бих.
- Обичаш ли ме?
Тя не отговори.
- Кажи, че ме обичаш.
Ани знаеше, че трябва да го направи, просто да изре че двете думи, иначе Клиф щеше да се убеди,
че го лъже.
- Кажи ми, че ме обичаш.
- Няма.
- Но аз те обичам.
- Ако ме обичаше, нямаше да ми прич иниш всичко това.
- Не съм ти прич инил нищо, което да не си очаквала. Някога да съм се от насял така с теб преди да
отидеш и да се разкрачиш под някой друг? А?
- Ти... не, не си.
- Виждаш ли? Просто не ти харесва да си плат иш. Не т и харесва да поемеш отговорността за
собствените си постъпки. Това ви е проблемът на вас жените. Винаги искате да се забавлявате, без
това да ви струва нещо. Ти го направи в Спенсървил. И тук няма да ти се размине толкова лесно.
- На теб също.
- Какво искаш да кажеш, мамка ти?
Ани не отговори.
- Искаш пак да те набия ли?
- Не.
- Сигурен съм. Знач и не ме об ичаш. Но ще ме заоб ичаш. И когато най-после го кажеш, ще е самата
истина. Сериозно, от дъното на душата си. Ще ми кажеш: „Обичам те, Клиф―. И знаеш ли какво - ако
беше тук, моят детектор на лъжата щеше да ми каже дали е така. Но не ми трябва машината, миличка,
щото когато настъпи този ден, аз ще го разбера, ти също.
- Никога.
- Запом ни какво си м и казала. Междувременно се бла годари, че още те обичам, щото в мига, в
който престана, ти си мъртва. Когато довечера си казваш молитвата, помоли се на сутринта все още
да те обичам.
- Когат о довечера си казвам молитвата, ще се моля за душата т и, Клиф, ще моля Господ да т и
прости. Аз не мога.
Това не му хареса и той каза:
- Върви да се заключ иш за пода.
Ани се завъртя, излезе от кухнята, върна се в голяма та дневна и застана на колене до люлеещия се
стол край камината. Бакстър я последва и я наблюдаваше, докато тя заключваше веригата на прангите
си за халката на пода. После се уви с одеялото и седна.
Той разрови огъня и добави нова цепеница, после остана загледан в пламъците. Едно от кучетата
отново излая, но Клиф като че ли не забеляза. Накрая се завъртя и се обърна към нея.
- Казах ти, че когат о свърша с теб, вече няма да си същата. И когато това се случи, няма да искаш
да се върнеш в Спенсървил. Трябва да свикнеш с тази мисъл, миличка. Това е положението. - Той
посочи главата на сивия вълк над камината. - Само аз, ти и тези приятели за компания.
Ани се извърна и впери очи в огъня. По бузата и се плъзна сълза.
Бакстър включи малката настолна лампа до стола си и угаси лампиона. После седна и се зачете в
някакво ловно списание. След няколко минути вдигна поглед и заговори с почти нормален глас:
- Но ще т и кажа нещо друго. Там някъде е оня, с когот о си се чукала, и ако моите момчета го
пипнат и го доведат тук или ако по някакъв начин дойде сам и аз го очистя, след смъртта му може б и
ще променя решението си. Но междувременно оставаш тук с мен. Можеш да си мислиш за оная му