умре бързо. Трябва да го знаеш.
Били мълчаливо го погледна и бавно кимна.
- Да... Вече се досещах. Виж, и аз не искам да му пръснем мозъка без болка. По дяволите, искам да
го изкормя жив. Жив, Кийт, и да го гледам в очите, когато му показвам собствените му черва. Но ако
си мислиш, че можем незабелязано да пропълзим до къщата и да го пипнем, няма да се получи.
Просто не ми стиска. А на теб?
- Да.
- Е, тогава давай. Аз ще те прикривам от гората. Но първо трябва да се справиш с кучетата.
- Точ но така. Нали затова купих арбалета. Прим ит ивно решение на прим ит ивен проблем.
- Ох - въздъхна Б или. - Аз т и предлагам безопасния начин да пипнем оня задник, а ти м и разправяш
някакви командоски глупости.
- Виж, ти така или иначе ще правиш едно и също. Просто ще заемеш позиция за стрелба в гората.
- Не м и пука за собствения м и безполезен живот. Но не искам оня да те гръм не на открит ото, нит о
да влезеш в къщата и да откриеш, че те очаква. Там няма да мога да ти помогна, приятел. Според моя
план, когато стигнем там, той или ще е убит, или ще е тежко ранен. И в двата случая ще го изкормя.
Кийт дълбоко си пое дъх.
- Искам да го хвана жив.
- Няма начин.
- Има. Искам да го завържа, да го хвърля в каросерията на пикапа и да го предам на закона. От
известно време обмислям този въпрос. Помисли върху него и ти.
- Вече мислих, Кийт. Ясно м и е какво имаш предвид. Той би предпочел да ум ре, отколкот о да
понесе последствията от постъпките си. Но трябва да ти кажа, че скапаният закон действа странно.
Ебава се с мен, щото съм нищожество, ама никога не съм направил нищо на никого. Това копеле
може да се измъкне.
Кийт се замисли. Бакстър щеше да понесе много уни жения, но след една-две години отново щеше
да е на свобода. Клиф Бакстър беше болен човек и щатът може ше да се съгласи с адвоката му, че се
нуждае от лечение. Защото е получил психическа травма след като е видял жена си в леглото с друг
мъж, лъскав сваляч, дошъл от друг град, и е постъпил така, както би постъпил всеки на негово място:
пребил го и вместо да изгони жена си, я завел на кратка почивка, за да се опитат да се помирят. Кийт
обмисли всичко това и накрая реши, че все пак трябва да убие Клиф Бакстър.
- Добре... - каза той. - Ще го оч ист им. Но трябва да го направя отблизо. Трябва да разбере, че сме
били ние с теб.
- Съгласен... щом искаш така, аз съм с теб. Идеята ми харесва. Надявам се, че ще успеем да го
направим.
- Ще успеем.
- Знаеш ли - каза Марлон, - като свършим тук, ще ида в Кълъмбъс да я потърся. Не мога да го
направя, докато той е жив. Нали разбираш?
- Разбирам.
- Никого не м ожех да поглед на в оч ите, Кийт. Мота ех се из града и го виждах по улиците, и т ой м и
се присмиваше. Понякога ме арестуваше, когато ме пипнеше пиян, вкарваше ме в затвора, събличаше
ме гол, за да ме претърси, и даже се снимаше до мен. Казваше, че пращал снимките на Бет.
Кийт не отговори.
- И сигурно се чуд иш защо съм останал в Спенсър вил. Ще т и кажа: защот о се опит вах да събера
смелост да го убия, но не можах... и никога нямаше да мога. Докато не дойде ти. Не забравяй, ако аз...
- Добре. Ст ига. - Кийт погледна Б или, който седеше облегнат на дървот о и се взираше в мрака.
Били Марлон, вече трезвен и с онова прозрение на всички изгубени души, които прекалено ясно
виждат нещата, навярно предусещаше собствената си смърт и може би щеше да се окаже прав. Но
това бе един от малкото мигове в живота му, навярно единственият, в който беше еднак во достоен и
да живее, и да умре.
Продължиха да чакат, като се вслушваха в случайните звуци на есенната нощ. Кийт вдигна очи към
луната, която вече бе достигнала зенита си. Щеше да залезе след три-четири часа и тогава щеше да
настъпи моментът за действие. Само че лунната светлина щеше да му е необ ходима, ако имаше
намерение да убие кучетата с арбалета.
Не искаше да мисли за онова, което ставаше в хижа та, но не можеше да се сдържи. Клиф Бакстър
несъмнено беше превъртял и чувството му за собственост над Ани се бе превърнало в нещо много по-
грозно. Знаеше, че Бакстър я бие, унижава и наказва за това, че не му е била вярна. Всъщност той
беше сексуален садист и най-после имаше оправдание да изпълни гадните си фантазии върху жената,
на която никога не бе успял да наложи волята си. Кийт беше убеден, че тя все още не се е предала и
че когато я види, Ани ще е също като него - пребита и окървавена, но непречупена.
Започна да се настройва за онова, което предстоеше. Трябваше да действа рационално,