часа.
- Добре - каза той, - ето какво ще направим. Ще уб ием кучетата, докато е светло, после ще изчакам е
луната да залезе. Ще ме прикриваш, докато прекося поля ната. Ще се кача на терасата и ще се
притисна с гръб към стената до плъзгащата се врата. Разбра ли?
- Дотук да.
- После трябва да го накараш да излезе. Можеш ли да лаеш кат о куче?
- Естествено.
- Добре, ще излаеш и той ще излезе също като м ина лия път, само че сега аз ще съм зад него и ще
опра пистолет в главата му. Просто и сигурно. Да виждаш някакви проблеми?
- Изглежда добре... винаги изглежда така, нали?
- Да. Понякога дори се получава.
Били се усмихна.
- Спом няш ли си как разигравахме мачовете на черната дъска? Всеки мач беше сигурна победа.
Същото беше и в армията. Но никога не ни показваха какво ще се случи, когато убият част от хората
ти, и никой си нямаше представа какво замислят другите, за да те прецакат.
- Такъв е животът.
- Да. - Той се замисли за миг. - Мисля, че сам се прецаках. Нямаше нужда да го прави друг. Но не
избягах и сега ще променя резултата.
Двамата продължиха да чакат в мрака, увити в бре зентовите си наметала. В полунощ Кийт се
изправи, пусна наметалото си на земята и каза:
- Да започваме.
40.
Клиф Бакстър остави списанието и се прозя. После допи бирата си, взе някол ко солени бисквити и
ги захруска. Погледна жена си на люлеещия се стол и и подхвърли една върху одеялот о.
- Да не кажеш, че не съм те почерпил. Изяж я.
Ани не му обърна внимание.
- Готова ли си за леглот о, скъпа? - попита Бакстър.
- Не, просто искам да поседя тук - без да откъсва поглед от тлеещия огън, отвърна тя.
- Нима? Цяла нощ ли?
- Да.
- Ами аз с кого ще се гушкам?
- Не с мен. Нали ме приковаваш за леглот о?
- Не те приковавам, само те заключвам с белезници.
- За мен е едно и също.
- Ако можех да т и вярвам , нямаше да си прикована нито за пода, нит о за леглото. Мога ли да т и
вярвам?
- Да.
Той се засмя.
- Да бе, и да ми пръснеш мозъка.
Ани го погледна.
- Страх ли те е от мен?
Бакстър присви очи.
- Не ме е страх от никой и от нищо.
- Ти си...
- Какво?
- Не вярваш на хората, Клиф. Изобщо способен ли си да вярваш на някого?
- Защо? И защо да вярвам на теб?
- Ще ми свалиш ли белезниците, ако т и дам думата си, че няма да се опитам да те убия?
- Не. Защо вдигаш толкова пара за тия белезници?
- Защо ли? Защото не искам да съм окована като живот но. Затова.
- О, т и не си окована като живот но. Живот ните имат повече свобода - засмя се той. - Окована си
като заловен от закона престъпник. Кучетата навън не са напра вили нищо лошо, затова имат
свободата да се движат на стотина метра. Ти се прецака, жено. Жестоко се прецака. След няколко
седмици може да те завържа за кучешката греда и тогава вече ще можеш да кажеш, че си окована
като животно, и да ми благодариш.
Ани дълбоко си пое дъх.
- Клиф... онзи път имах възможност да те убия... вече не искам да убивам никого. Повярвай м и,
моля те... ти го знаеш. Сам го каза. Остави ме тази нощ без белезници. Не мога да спя с ръце,
приковани за таблата. Моля те. Кълна ти се, че няма да ти сторя нищо.
- Нима? Но това не означава, че няма да се събудя, заключен с белезници за леглото. А ти отдавна
ще си изчезнала. Нали така? Нали така? Не си прави труда да ми отговаряш. - Той се наведе към нея. -
Това ме подсеща за нещо. Следващия път, когато ти се допикае, можеш да го направиш тук.
- Клиф... моля те...
- И после ще поч ист иш. - Бакстър прибави: - Но не в леглот о. - Той от ново се прозя. - Знач и
предпочиташ цяла нощ да си останеш на проклетия стол, вместо да спиш с мен, така ли?
Тя поклати глава.
- Не... съжалявам. Не искам да седя тук цяла нощ. Ще си легна. - Ани замълча, после каза: - Трябва
да отида до тоалетната.
- Нима? Имам по-доб ра идея. Остани тук. Ще т и е от полза. - Той се приближи до нея, издърпа
одеялото и го запрати в отсрещния край на стаята. - Стой тук, докато ти замръзне гъзът и опикаеш
целия стол.
- Копеле.
Бакстър силно я ощипа по бузата.
- Утре сутрин те очакват десет удара. Мисли за това цяла нощ. И оставаш без закуска. Можеш да си
седиш в собствената си пикня и да ти текат лигите от миризмата на пържени яйца с бекон.
Той отиде до оръжейната стойка, отключи я, извади автомата и отново я заключи.
- И без това предпоч итам да спя с пушка, отколкот о с теб.
Ани продължи да седи на люлеещия се стол, обгърна ла се с ръце и загледана в тлеещите въглени.