струваше - мрачен триъгълен силует, издигнат високо над земята насред нищото, окъпан от лунна
светлина и заобиколен от нарочно разчистена смъртоносна зона. От езерото се надигаше мъгла и
подсилваше призрачната атмосфера. Кийт се опита да си представи какво става вътре, за какво
разговарят Ани и Клиф Бакстър след всички тези години, за какво си мислят и какво чувстват, след
като и двамата знаят, че краят наближава.
Ани продължаваше да гледа Клиф и за пръв път през последните три дни, навярно за пръв път от
години насам, каза си тя, очите им се срещнаха. Отдавна вече не го обичаше. И двамата го знаеха, а
през последните години той дори не я интересуваше като човек. Но никога не беше искала Клиф да
страда, въпреки всичко онова, което и бе причинил. А сега, макар и подложена на жестоки физическ и
мъчения, Ани го съжаляваше заради емоционалните му терзания. Не изпитваше нищо към него той
отдавна беше убил всичките и чувства. Но и се искаше да не е видял сцената в мотелската стая.
Бакстър, изглежда, усети за какво си мисли и каза:
- Ти никога нямаше да го направиш заради мен. Даже и преди двайсет години.
- Не, нямаше. Съжалявам, Клиф. Наист ина съжаля вам. Можеш да ме биеш, изнасилваш, да правиш
каквото си искаш, но единственото, което изпитвам към теб, е съжаление. Може би до известна
степен и аз съм виновна, защото не те напуснах преди време. Трябваше да ми позволиш да го
направя.
Той не отговори, но Ани виждаше, че част от думите и попадат в целта. Знаеше, че така само още
повече ще го накара да страда, но при тези обстоятелства, когато бяха изправени пред оголената
същност на живота, бе време за искреност. Съмняваше се, че ще успее да го отрезви. Дори навярно
щеше да стане още по-лошо. Но ако трябваше да умре, сама или заедно с него, искаше Клиф да знае
чувствата и.
Кийт усети, че го обзема онова познато спокойствие като преди всяко сражение, онази почти
свръхестествена откъснатост на разума от тялото, сякаш всичко това всъщност не се случва с него.
Знаеше, че така става с почти всекиго преди битка, но по-късно, когато боят започнеше и
адреналинът забучеше в ушите му, човек губеше безпристрастието си и разум и тяло отнов о се
сливаха в едно.
Замисли се за Ани. Надяваше се тя все още да вярва, че ще и помогне, че няма да се предаде и да
накара Бакстър да стори непоправимото.
Бакстър извади пистолета от кобура.
- Това е неговият пистолет - каза той. - Открад нах го от дома му. Исках да знаеш, че ако те
застрелям, ще е с неговото оръжие.
- И какво от това?
Ченгето насочи пистолета към нея.
- Искаш ли да те убия?
Тя вдигна очи към черния пистолет.
- Ти решаваш, не аз. Каквото и да ти кажа, за теб няма да има значение.
- Разбира се, че има. Обичаш ли ме?
- Не.
- Него ли обичаш?
- Да.
Бакстър я погледна, после насочи пистолета към гла вата си и свали предпазителя.
- Искаш ли да натисна спусъка?
- Не.
- Защо?
- Аз... Клиф, недей...
- Не искаш да видиш как се пръска мозъкът ми ли?
Ани се извърна.
- Не.
- Погледни ме.
- Няма.
- Няма значение. Ако си пръсна черепа, т и ще умреш от адски бавна смърт, прикована към пода. И
ще ме гледаш как гния точно пред теб.
Тя скри лицето си в шепи.
- Моля те... Клиф... недей... недей да ме мъчиш, недей да мъчиш себе си...
- Или ти, или аз, м иличка. Избирай.
- Стига! Престани!
- Чао, скъпа...
Внезапно отнякъде се разнесе приглушен изстрел и Кийт и Били залегнаха. Зачакаха, но не чуха
нищо повече освен лая на кучетата.
- От къщата ли беше? - прошепна Марлон.
- Не зная. - Но изглежда, наист ина бе така. Няма ше го характерният пукот на пушка на открит о.
Единственото желание на Кийт беше да се втурне към хижата, но станалото бе станало и вече не
можеше да направи нищо.
- Успокой се - прошепна Б или. - Не знаем какво се е случ ило.
- Не, но скоро ще разберем.
Ани чу изстрела - оглушителен гръм, който я накара да подскочи. Тя завъртя глава към него и видя,
че стои с отпуснат отстрани пистолет и с усмивка на лице.
- Не улуч их — каза Бакстър. - Попика ли се? - И се засмя.
Ани скри очи с длани и отново се разрида.
Клиф взе автомата, бронираната жилетка и пистолета, после изключи настолната лампа и остави
стаята в мрак.
Тя чу дъха му съвсем близо до себе си.
- Лека нощ, м иличка - каза той.