Ани не отговори.
- Казах лека нощ, м илич ка.
- Лека нощ.
- Внимавай да не ход иш насън. - Бакстър отново се засмя.
Тя го чу да излиза от дневната.
Остана неподвижна цяла минута, после отвори очи. Въглените изтляваха в огнището. Сърцето и
туптеше и Ани дълбоко си пое дъх. Въпреки ирационалното му поведение, което наистина я
плашеше, все още можеше да му въздейства. Тази нощ Клиф нямаше да убие нито нея, нито себе си.
Но искаше да я накара да страда, затова му харесваше идеята, която смяташе за своя - да я остави тук ,
гола и замръзваща с приковани за пода крака. Дотук добре. Ани щеше да има само една въз можност.
Тя се изхлузи от люлеещия се стол и се приб лижи до камината.
Докато Кийт наблюдаваше, светлината угасна и ня колко секунди по-късно се освети прозорецът в
задната част на къщата, навярно спалня. След минута в хижата настана пълен мрак и той сведе
бинокъла. Не му се струваше логично някой вътре току-що да е бил убит и другият просто да си
легне. В ловен район като този, успокояваше се той, се стреляше много, дори нощем, и заради
езерото и дърветата не можеше да е сигурен откъде се е разнесъл изстрелът.
Кийт се овладя и погледна Били, който го наблюдава ше и го чакаше да каже нещо. В този момент,
както и двамата знаеха, разговорът се свеждаше до три прости заповеди: напред, назад и почакай. За
„назад― не можеше да става и дума. На човек обикновено му се иска да каже „почакай―... но
неизбежната команда беше „напред―.
- Готов ли си? - попита Кийт.
- Да.
- Да вървим.
41.
Ани безшумно се плъзна по дъбовия под, докато прангата на левия и глезен се допря до халката, и
протегна дясната си ръка към изправения до каменната камина ръжен, но не успя да го достигне.
Остана неподвижна и се заслуша. От спалнята на пет-шест метра от нея се чуваше хъркането на
Клиф. Отново опита да стигне ръжена, но пръстите и оставаха на сантиметър от него. Краката й
изтръпнаха и опънатата верига изтрака на пода. Ани замръзна на мястото си и отново се заслуша.
Клиф престана да хърка за миг, после продължи. Тя седна на пода и огледа тъмната ст ая.
Въглените все още тлееха и през южните прозорци се процеждаше лунна светлина. Трябваше и нещо,
с което да достигне ръжена, но като че ли нямаше с какво. И тогава я видя - дългата извита бисквита,
която Клиф и бе подхвърлил върху одеялото. Лежеше на пода. „Благодаря ти, Клиф.― Ани я взе и
отново протегна ръка към ръжена.
Напрегна всичките си мускули, цялото тяло я заболя, но запази спокойствие, стиснала здраво
бисквитата в пръстите си, докато накрая успя да пъхне извивката и в дръжката на ръжена. Дръпна го
и когато той се плъзна към нея, го хвана, после остана неподвижна и задъхана.
След като се убеди, че Клиф не е чул нищо, Ани се върна при люлеещия се стол, седна на пода и
разгледа веригата, катинара и халката. Съмняваше се, че ще ус пее да измъкне халката от дъските или
да разбие прангите, но можеше да развие винта. Тя вкара върха на ръжена в металната гривна и го
завъртя обратно на часовниковата стрелка, за да извие катинара така, че да завърти и халката.
Брънките на веригата заскърцаха по старите дъбови дъски. Ани спря и се заслуша, после нагласи
ръжена така, че да не дърпа веригата, и отново го завъртя. След няколко завъртания опипа с пръсти и
усети, че винтът се е повдигнал над дъската. Спомняше си, че е дълъг десетина сантиметра - и когато
го бе завивал, Клиф и каза: „Това нещо никога няма да излезе―. ..Не еи познал.― Но щеше да отнеме
време. Тя продължи да върти ръжена и след няколко минути винтът стърчеше на около пет
сантиметра над пода, но продължаваше да се държи здраво.
Ани чу леглото да проскърцва, после тежките стъпки на Бакстър се разнесоха по коридора.
Тя бързо пъхна ръжена под килимчето пред камината и се върна на люлеещия се стол, като стъпи с
босите си крака върху катинара и халката. Отпусна се настрани и се престори на заспала, като го
наблюдаваше през миглите на лявото си око.
Той включи настолната лампа, но не каза нищо, прос то застана пред нея по гащета и потник. Очите
му блуждаеха като на диво животно. Очевидно се опитваше да открие дали нещо не си е на мястото.
Погледът му се плъзна по краката й, после продължи в друга посока. В много отношения Клиф беше
станал като кучетата си и дори имаше моменти, в които и се струваше, че той притежава свръхостро