стола.
- Защо си клекнала тук в тъмнот о? - попита той.
- Не можах да заспя на стола. Ще си легна на пода.
- Нима? - Бакстър тръгна към плъзгащата се врата. - Ще събудя кучетата.
Той извади пистолета си, отключи вратата и я отвори само колкото да подаде оръжието навън и да
стреля във въздуха. После понечи да затвори, но замръзна на място и се заслуша. Не се чуваше
кучешки лай.
Прицелил се в стъклената врата през оптичния мерник на пушката си, Били Марлон прикриваше
Кийт, който тичаше по поляната.
Внезапно в къщата блесна светлина и след секунда той видя зад стъклото да се очертава силует, но
не знаеше дали е Бакстър. Вратата като че ли леко се отвори и Били чу изстрел, после фигурата се
скри преди той да успее да стреля.
- По дяволите! - В полето на мерника му попад на Кийт , койт о продължаваше да т ича напред. -
Добре. Добре. - На няколко метра от стълбището той промени посоката си и изчезна. - Какво става,
по дяволите?
Били Марлон остана неподвижен за миг, объркан и разгневен на самия себе си. Струваше му се, че
някак е провалил Кийт. Той сведе пушката и без да се замисля, се втурна по поляната към хижата.
„Трийсет метра.― Още четири-пет секунди. Кийт вдигна поглед нагоре, видя, че в къщата свети, но
продължи да тича.
„Двайсет метра.― Изведнъж зад стъклото се появи силует и му се стори, че вижда вратата да се
открехва. Той светкавично взе решение, рязко зави, скри се под издиг натата над земята тераса и се
притисна до една от носе щите бетонни колони. Отекна изстрел. Кийт опря гръб в колоната и насоч и
револвера си право нагоре. През цепнатините между дъсчения под се процеждаше бледа светлина.
Продължаваше да се цели нагоре, като очакваше над него да се появи сянка или да зърне движение ,
но не се случи нищо. Секунда по-късно вратата шумно се затвори.
Кийт беше почти сигурен, че е бил Бакстър и че не го е видял или чул да се приближава, иначе
нямаше да включи лампата. Просто бе избрал неподходящ момент да събуди кучетата с изстрел и те
не бяха реагирали. Нямаше и да реагират. Клиф Бакстър вече знаеше, че си има компания.
Бакстър заключи вратата и с една крачка застана абсолютно неподвижно с гръб към оръжейната
стойка, насочил деветмилиметровия „Глок― на Кийт към мрачната поляна навън. Погледна назад към
настолната лам па. Искаше да я изключи, но се намираше на пет-шест метра от нея и знаеше, че не
трябва да се движи. Заслуша се.
Опита се да се успокои, като си каза, че никой не би могъл да убие и трите кучета, че не са мъртви
и че изстрелът просто не ги е събудил. Но това не беше възможно. „По дяволите.―
Погледна жена си, която стоеше на колене на пода, и очите им се срещнаха.
Ани позна изражението му - същото като в онзи случай, когато беше насочила пушката срещу него.
Искаше и се да се усмихне, да се засмее, да каже нещо, но усещаше, че смъртта е наблизо, и не
знаеше кого дебне.
Той повдигна верижката от шията си и отключи оръ жейната стойка. Извади финландската пушка,
включи електронния инфрачервен мерник и свали предпазителя.
Все още насочил револвера нагоре, Кийт притиска ше гръб до бетонната колона. Зад него се
намираше откритото гаражно пространство с форда, а отгоре бе къщата. Той напрягаше слух, но не се
чуваше нищо.
Кийт погледна към мястото, където беше оставил Били Марлон. Луната се бе спуснала зад
боровете и поляната тънеше в почти пълен мрак.
Били сигурно не бе стрелял, защото всичко се беше случило прекалено бързо, за да реагира, или си
бе помислил, че Кийт ще открие огън и ще се затича нагоре по стъпалата, пресичайки огневата му
линия. Във всеки случай Бакстър вече знаеше за присъствието им, Били се намираше на сто метра в
края на гората, а Кийт стоеше под краката на ченгето, навярно само на два-три метра от него.
Предпочиташе да е на терасата, но беше почти сигурен, че Бакстър не знае къде е. Сега просто
трябваше да изчака противникът му да реши, че трябва да излезе навън с инфрачервения си мерник и
да се справи с проблема.
Чу някакъв шум и се завъртя към поляната. Трябва ха му няколко секунди, за да забележи
движението, после видя Били Марлон с всички сили да тича към къщата.
„Дяволите да го вземат!― Ядоса се, че Били не е из пълнил заповедта му, но и никога не бе смятал,
че ще го направи.
Марлон бързо напредваше, притиснал пушката си до хълбок и готов за стрелба като пехотинец,