атакуващ вражески позиции.
Кийт не можеше да го прикрива и се опита да му даде знак да дойде при него под къщата, но Били
съсредоточено продължаваше да тича към стълбището. В този момент той искаше Клиф Бакстър и не
мислеше за нищо друго.
Бакстър бързо оцени положението. Не можеше да е сигурен кога и кой е убил кучетата, но нито за
миг не се съмняваше, че е Кийт Ландри. Нямаше представа къде се е скрил. Усети, че по челото му
избива пот и се стича по лицето му. „По дяволите.―
Тъкмо се канеше да пресече стаята и да изключи лам пата, когато му се стори, че чува нещо навън -
тичащи стъпки, които бързо се приближаваха.
Били се намираше на по-малко от три метра от стълбището и очевидно нямаше намерение да
променя посоката си, за да се скрие под терасата. На Кийт не му оставаше друг избо р, освен да
напусне убежището си и да го последва, макар да не знаеше какво ще направят горе. Предполагаше,
че Марлон ще разбие стъклената врата с приклада и че ще влязат оттам.
Понечи да се измъкне изпод терасата и в този момент Били стигна на метър, метър и половина от
първото стъпало. Кийт прекалено късно забеляза четирите дървени колчета, които стърчаха от
пръстта в основата на стълбището. Марлон стъпи върху привидно здравата земя, но там имаше
брезент или найлон, забит с колчетата в ъглите и покрит с пръст.
Кийт видя всичко като на забавен кадър: изненада ния поглед на Били, когато пръстта под него
хлътна и той пропадна в дупката. Кийт очакваше падането му да продължи, както бяха пропадали
войниците във Виет нам, за да се набучат на заострените бамбукови колове на дъното на ям и
„пунджи―. Но Марлон се задържа на равнището на коленете и краката му се заклещиха в тясната
основа на коничната дупка. Разнесе се остро металическо изщракване, последвано от отвратителе н
хрущящ звук и пронизителния писък на Били. Кийт замръзна на място под ръба на терасата само на
няколко крачки от него. Стъклената врата отгоре отново се отвори.
Бакстър чу изщракването на мечия капан и крясъка и отвори вратата.
- Пипнах те! Пипнах те!
Човекът до стълбището се мяташе от болка и крещеше, но продължаваше здраво да стиска пушката
си.
Ченгето мигновено разбра, че това не е Ландри, и из вика:
- Кой, по дяволите... Марлон! Лайнар нещастен! - Без да излиза навън, той насоч и пушката си към
него.
Като държеше оръжието си с една ръка и се гърчеше от болка, Били успя да стреля от хълбок
едновременно с Бакстър, но куршумът му попадна високо и се заби в дървения покрив над главата на
другия. Бакстър улучи точно там, където се целеше - в сърцето на Марлон.
Почти в същия миг Кийт стреля три пъти през дъските към мястото, където предполагаше, че е
противникът му.
Първият куршум разби стъклената врата, вторият одраска Бакстър по ръката, а третият го улучи в
гърдите, изкара му въздуха и го просна на пода.
Ани изпищя.
Бакстър скочи на крака, без да изпуска пушката си.
Кийт чу, че Бакстър пада, изхвърча изпод терасата, хвана се за парапета и прескочи дупката, в
която лежеше мъртвият Били. Насочил револвера към вратата, той взе стъпалата на три крачки и след
като не забеляза ченгето на слабата светлина в дневната, се метна през отворената врата и се
претърколи надясно зад дългия диван.
После остана залегнал, като гледаше и слушаше, но не видя и не чу нищо. Единствената лампа
светеше откъм отсрещния край на стаята и хвърляше тъмни сенки върху дивана, който не му
позволяваше да вижда камината. Той плъзна поглед нагоре по каменния комин и забеляза главата на
сивия вълк, който го гледаше от десетина метра разстояние.
Кийт продължаваше да се прицелва в различни посоки, като се мъчеше да успокои диша нето си и
да получи представа за разположението на мебелите в просторната дневна. Беше почти сигурен, че е
улучил Бакстър, но по звука от тежкото му падане на пода съдеше, че ченгето носи бронирана
жилетка и че куршумът просто го е съ борил. Имаше вероятност да е ранен, но раната от куршум
трийсет и осми калибър, преди това минал през дъсчен под и бронирана жилетка, едва ли можеше да
е сериозна.
Диванът и другите мебели му пречеха да вижда, затова той леко се плъзна към стената. Очите му
не преставаха да обхождат стаята по посока, обратна на движението на оръжието.
Не знаеше кой ще направи първия ход, но беше убеден, че един от двамата скоро ще е матиран.