За миг си представи Били Марлон - седнал на бара, после, когато го молеше да дойде с него, в
пикапа на път за насам, залегнал до него в мрачната гора... гърчейки се от болка в онази дупка. И
накрая мъртъв.
Помисли си и за Ани. Знаеше, че е тук, съвсем набли зо, тя също знаеше, че той е в стаята.
Кийт реши пръв да направи ход. Не го движеше яростта или самолюбието му, а хладнокръвната
логика. Бакстър знаеше, че в дневната има някой, знаеше приблизително къде е, докато Кийт нямаше
представа къде се крие врагът му.
Понечи да застане на едно коляно, после чу откъм камината женски глас.
- Той е приклекнал в отсрещния десен ъгъл с пистолет в ръка.
Още преди Ани да е млъкнала, Кийт рязко се изправи на коляно, прицели се над облегалката и
стреля два пъти срещу Бакстър, който се прикриваше зад един дървен шкаф в ъгъла. После отново се
хвърли на земята и се претърколи надясно към стената. В същия миг два куршума се забиха във
възглавниците на дивана.
Кийт остана неподвижен зад един голям фотьойл.
През двете секунди, докато стреляше, бе зърнал наля во Ани, коленичила гола на пода край
камината. Знаеше, че и тя го е видяла.
Освен това беше убеден, че поне един от куршумите му е улучил Бакстър, но бронираната жилетка
за втори път го бе спасила. Сега в полицейския му „Смит & Уесън― оставаше само един патрон, но
при тези обстоятелства не можеше да рискува и да отвори барабана, за да извади гилзите и да го
презареди.
Зачуди се дали Бакстър използва глока, който имаше пълнител със седемнайсет патрона. Всъщност
нямаше значение, защото, както подозираше, ченгето вече със сигурност знаеше кой е противникът
му и играта на броене на патроните скоро щеше да свърши.
- Не стреляй, Ланд ри - сякаш прочел м ислите му, извика Бакстър. - Застанал съм точ но зад нея и
съм опрял пистолет в главата и. Затова просто се изправи и излез с високо вдигнати ръце така, че да
те виждам.
Кийт очакваше това, защото познаваше врага си. За беляза, че гласът му е уверен, но не съвсем
спокоен, макар всичко да беше в негова полза.
- Първо искам да видя, че си с празни ръце.
Кийт имаше само една възможност и с изстрелите си Бакстър му я бе дал. Той се престори на
мъртъв.
Изтекоха няколко секунди и ченгето извика:
- Хей, копеле, искаш ли да я вид иш как умира? Изправи се като мъж, иначе ще и пръсна скапания
череп. Не се шегувам.
- Недей, Кийт - разнесе се гласът на Ани, последван от силен плясък и болезнен стон.
- Хей, герой - от ново извика Бакстър, - имаш пет секунд и. Едно!
Кийт не мислеше, че ще я убие, не на последно място, защото така щеше да остане непокрит.
- Две!
Ако се изправеше, не можеше да очаква дори бърза смърт. Той притисна револвера до тялото си, за
да приглуши звука, отвори барабана и извади петте празни гилзи.
- Три!
Кийт бързо презареди.
- Четири! Кълна се в Господ , Ландри, ако не се изпра виш, ще я убия.
- Не! - извика Ани. - Недей...
Бакстър пак я зашлеви и тя отново извика. Кийт из ползва момента, за да затвори барабана.
- Пет! Добре, тогава ще си го получ и.
Кийт затаи дъх. Искаше му се да скочи и да стреля, да остави Бакстър да го убие, да направи
каквото и да е през тази стотна от секундата, но знаеше, че трябва прос то да остане неподвижен.
Последва продължително мълчание.
- Хей! - накрая каза ченгето. - Мъртъв ли си, или само се преструваш?
Кийт издиша и се усмихна. „Ела да провериш.―
- Мога да чакам цяла нощ, Ланд ри.
„И аз.― Единствената му надежда беше, че Ани ще му съобщи, ако Бакстър тръгне към него. Тя бе
негова пленница, а сега и щит, но в същото време и основният му проблем. Очевидно той също го
разбираше, защото лампата внезапно угасна и в стаята настана мрак.
В просторното помещение беше толкова тихо, че Кийт можеше да чуе тиктакането на часовника
върху камината. После Бакстър каза:
- Един от нас има инфрачервен мерник, другият не. Сети се кой м оже да вижда в тъмнот о.
Дъските на пода проскърцаха, после още веднъж, вече по-близо.
Представи си Бакстър, застанал приблизително по средата на стаята и допрял до окото си оптичния
мерник. Играта почти свършваше и Кийт имаше само две възможности - да се изправи и да стреля в
мрака или да продължи да се преструва на мъртъв.
Той пъхна дясната си ръка с револвера под задника си, като че ли бе застрелян в това положение. С
лявата извади ножа и се поряза по челото, после размаза кръв та по лицето и лявото си око. Накрая