НЕЛСЪН ДЕМИЛ
СПЕНСЪРВИЛ
В памет на баща ми
с любов
Благодарности:
Бих искал да благодаря на трима приятели писатели за споделения им с мен опит: Пийт Ърли,
познавач на Вашингтон; Том Блок, летец и писател; Джон Уестърман, служител на зако на и писател.
Също така благодаря на роднините на жена ми в Охайо Ал и Каръл Шад и Майк и Мелинда
Майърс за помощта им при написването на тази книга и топлото им гостоприемство на хора от
Средния запад.
Специални благодарности на Лари Киршбаум, президент на „Уорнър Букс―, за неоценимата му
помощ при издаването на тази книга.
И не на последно място, благодарността ми към първите читатели и критици на тази книга: Пам
Карлета, моят помощник; Ник Елисън, моят агент; Нанси Нойман, моят редактор и издател; и разбира
се, на Джини Демил, тънък познавач на английския език, търпелива съпруга и добър приятел.
Варварите пристигат днес.
Защо е това бездействие в Сената?
Защо сенаторите бездействат
и не прокарват закони? Защото варварите пристигат днес.
Какви други закони може да приеме Сенатът?
... нощта падна, но варварите още ги няма. Някои хора се завърнаха от предните линии и
казват, че варвари повече няма.
А сега какво ще правим без варвари?
Тези хора представляваха някакво решение.
Кавафис
В очакване на варварите (1904)
1.
Кийт Ландри се прибираше у дома след двайсет и пет години на предната линия.
Той изведе своя „Сааб― 900 от Пенсилвания Авеню на булевард „Конституция― и се насочи на
запад, покрай търговския център към Вирджиния, като прекоси река Потомак по моста „Теодор
Рузвелт―. Във визьора за обратно наблюдение мерна мемориала на Линкълн, махна му с ръка и
продължи по шосе 66, ос тавяйки Вашингтон зад гърба си.
Западно Охайо, осем часът вечерта, лятно икономично време, средата на август. Кийт Ландри си
отбеляза, че слънцето още е на около петнадесет градуса над хоризонта. Почти беше забравил колко
много светлина има още по това време в края на източния часови пояс, как то и факта колко голяма е
страната му.
Управлението на автомобила по равния прав път не представляваше никаква трудност, така че той
се съсредоточи върху някои мисли, които до този момент беше отлагал: Студената война беше
приключила, което само по себе си беше добра новина. Много от воините И бяха получили
заповедите за уволнение, което в случая с Кийт Ландри не беше добра новина.
Господ обаче накрая се бе смилил и само с един могъщ божествен дъх бе отвял Дамоклевия меч на
ядрения Армагедон, висял над планетата в продължение на почти половин столетие. „Радвайте се,
защото сте спасени.―
„С удоволствие ще изкова меча си в плуг или лозарс ки клещи и дори деветмилиметровия си „Глок―
в преспапие. Е, може би не чак с толкова голямо удоволствие.― Но какъв ли избор имаше?
Студената война, една толкова печеливша индустрия, се бе сбръчкала, оставяйки на специалистите
си, техниците и средния управленски персонал избора да се пренасочат към други индустрии. С
разума си Ландри беше наясно, че това е възможно най-доброто, което може да се случи на
човечеството, след като Гутенберговата пе чатница бе оставила толкова много монаси без работа. Със
сърцето си обаче той чувстваше, че правителството, което бе отнело двайсет и пет години от живота
му, би могло да се понапъне малко и да извлече от дивидентите на мира средства, с които да го
ангажира още само пет години, за да му осигури пълна пенсия.
Но както и да е; Вашингтон беше на два дни и шестстотин мили зад гърба му. Днешният ден беше
третият подред от живота му номер две. Онзи, който бе казал, че в американския живот няма втори
шанс, явно никога не бе работил на държавна служба.
Опита се да изтананика няколко ноти от „Хоумуърд Баунд―, но откри, че гласът му е съвсем
ръждясал, и побърза да включи радиото. Автоматичната настройка се закачи за някаква местна