пъхна ножа в джоба си и впери поглед в невидимия таван.
Чу, че Бакстър отново се раздвижва, вече съвсем близо от другата страна на дългия диван.
- Е... май не се преструваш.
Кийт не можеше да го види, но усещаше присъствие то му. Гласът му показваше, че е на около три
метра, и той знаеше, че от това разстояние инфрачервеният образ ще е прекалено мъгляв, за да се
забележат признаци на живот. Въпреки това не си поемаше дъх и продължа ваше да зяпа с празен
поглед нагоре. Но не можеше да спре капките пот, които избиваха над горната му устна. Имаше
чувството, че инфрачервеният мерник прогаря лицето му. Някъде откъм отсрещния край на стаята се
разнасяше хлипането на Ани.
- Хей, Ландри - каза Бакстър. - Стига си се преструвал.
Кийт знаеше, че трябва да се цели в главата му, но в тъмното нямаше такава възможност. Можеше
да се надява най-много на попадение в бронираната му жилет ка. Така щеше да го повали на земята и
после да се хвърли отгоре му с ножа.
- Моля се на Господ да не си мъртъв, скапаняко. Ис кам да усетиш ето това.
Кийт разбра, че след миг Бакстър ще стреля в крака или слабините му. Той измъкна дясната си ръка
и стреля три пъти надясно, откъдето беше чул гласа му, претърколи се, стреля още три пъти и се
притисна към стената до разбитата стъклена врата. После впери поглед в мрака и зачака.
Не бе чул ченгето да вика от болка, нито удари на куршуми в бронирана жилетка или трясък от
падане. Това означаваше, че след последните си думи Бакстър сигурно се бе преместил или бе
приклекнал. Кийт бе направил фатален ход. Гласът на ченгето се разнесе от друго място:
- Чао, педал...
Вместо пукот на пушка Кийт чу тъп удар. Нямаше представа от какво е, но това означаваше, че не е
мъртъв. Той скочи на крака и се хвърли напред с нож в ръка. Блъсна се в дивана и замахна, после
нещо го удари по краката и изтрополи на пода.
В стаята се възцари тишина. След това се разнесе изпъшкване и лампата до дивана се включи.
Трябваха му няколко секунди, за да се приспособи към светлината, и все пак не можеше напълно
да проумее онова, което виждаше.
Бакстър беше отпуснат на колене на дивана и главата и ръцете му висяха към Кийт. Н осеше дебела
сива жилетка и от лявата му ръка се стичаше кръв. Очите му бяха отворени и той се взираше в него.
Кийт погледна надолу, видя, че пушката с инфрачервения мерник лежи на пода, и осъзна, че тя го е
ударила по краката. Знаеше, че не е улучил Бакстър с ножа си, и все пак устата на ченгето бе
окървавена.
Тогава усети, че Ани е застанала от лявата му страна и погледна към нея. Беше гола, абсолютно
неподвижна и погледът и блуждаеше. Дясната й длан продължаваше да е върху ключа на лампата.
После забеляза ръжена в лявата и ръка. Не гледаше към него, а към тила на Клиф Бакстър.
Ченгето простена и главата му се олюля настрани. От устата му блика струйка кръв.
Кийт отново се обърна към Ани. Не каза нищо и не помръдна, но не откъсна очи от нея, докато тя
най-после не го погледна.
Диванът бе помежду им, но той протегна ръка покрай Бакстър и със знак поиска ръжена. Едва сега
забеляза прангите на краката и. Ани отрицателно поклати глава.
Клиф Бакстър отново изпъшка и Кийт сведе очи към него.
- Сам си го изпроси. З наеш го - каза зарад и Ани той.
Ченгето повдигна глава и го погледна.
- Майната т и... - После се опита да се изправи. - Ани, Ани... аз...
Тя замахна с ръжена високо над главата си и силно го стовари върху тила му.
Черепът на Клиф изхрущя, очите му изхвръкнаха от орбитите си, от носа му бликна кръв и той се
просна на дивана. Ани пусна ръжена на пода и погледна Кийт.
- Всичко е наред... - промълви т ой и т ихо продължи да и говори, като в същот о време заобиколи
дивана. Тя колебливо пристъпи към него, после направи по-широка крачка, но веригата се опъна и тя
залитна. Кийт я хвана за ръцете, нежно я отведе при стола и я накара да седне. Съблече си ризата,
наметна я на раменете и и я погали по бузата.
- Всичко е наред.
Отстъпи назад и взе ръжена. После се върна при дивана, замахна и с всичка сила удари Бакстър по
вече разбития череп. Разсеяно забеляза, че ченгето е по бельо, че кожата му е бяла и че сфинктерът
му се е отпуснал.
Кийт хвърли ръжена на пода и се завъртя към Ани.
- Убих го - т ихо каза той.
Тя не отговори.
- Убих го, Ани. Мъртъв е. Всичко свърши.
Ани вдигна очи.
Той коленичи пред нея и хвана студените и, лепкави от пот ръце.