- Всичко е наред. Ще се оправиш. Връщаме се в Спенсървил.
Тя кимна и по бузите и започнаха да се стичат сълзи.
- Благодаря т и - рече Ани.
Сега не бе моментът, каза си Кийт, да и благодари, че му е спасила живота, защото искаше да
подреди събитията по различен начин в ума и. Той разтри дланите и и я попита:
- Ранена ли си?
- Не. - Ани го докосна по челото, все още мокро от кръв. - Но т и си ранен.
- Нищо м и няма. - Кийт видя синините на лицето и краката и. Очите и изглеждаха добре, макар че
кожата и беше бледа и студена. Докато стискаше ръцете и, той усети, че пулсът и е ускорен, но
постоянен. - Добре си. Ти си издръжливо момиче.
Тя не обърна внимание на думите му.
- На шията му има ключове. Искам да освободя кра ката си. - Ани разклат и прангите на глезените
си.
Кийт и се усмихна.
- Добре.
Той се изправи, отиде при трупа на Бакстър и откъс на верижката от окървавената му шия. После
отново коленичи пред Ани и докато опитваше няколко ключа, забеляза катинара и веригата,
минаваща през голямата халка. - Как успя да се освободиш?
- Развих винта с ръжена.
Кийт кимна, после отключи прангите и започна да разтрива глезените и.
- Добре ли си?
- Да.
- Хайде да те облечем и да се махаме оттук.
Тя като че ли не искаше да помръдне, но после пог ледна към отпуснатия върху дивана Клиф
Бакстър и отвърна:
- Да, искам да се махна оттук. Пом огни м и да стана.
Кийт се изправи, подаде и ръка и я извърна от трупа.
После я прегърна и я поведе към коридора.
Ани спря и се освободи от ръката му.
- Мога да се справя сама. Почакай ме тук. Ще се об лека за няколко минут и.
- Добре.
Тя се поколеба за миг, после попита:
- Навън имаше още някой, нали?
- Да. Били Марлон.
- Мъртъв ли е?
- Да.
- Съжалявам.
- Вината не е твоя.
Ани сведе очи към Бакстър, после отново погледна Кийт.
- Аз го убих.
Той не отговори.
Тя постави длан на лицето му и дълго се взира в очите му.
- Знаех, че ще дойдеш.
- Обещах ти.
- Е... надявам се да си мислиш, че си е струвало. Кийт и се усмихна и я целуна.
- За какво са приятелите?
43.
Пикапът на Били Марлон пътуваше на юг по шосе 127. Когато Кийт и Ани стиг наха до границата
на Охайо, зората вече огряваше заскрежените поля и морави.
Той завъртя глава към нея и попита:
- Защо не опиташ да поспиш?
- Искам да съм будна и да те гледам.
Кийт се усмихна.
- Имал съм и по-добър вид.
- Видът ти е чудесен.
- И твоят. - Всъщност нит о той, нито тя не изглежда ха в най-добрата си форма, но Ани се беше
гримирала и носеше бяло вълнено поло и дънки. Бе промила и пре вързала раната му от ножа, но и
двамата не искаха да остават в хижата прекалено дълго, за да взимат душ. И без думи се бяха
разбрали да оставят всичко там и да се махнат от тази къща на ужасите.
- Преди да т ръгна за Мич иган ход их у вас, за да потърся някаква информация - каза Кийт. - Искам
да го знаеш.
- Няма нищо - усм ихна се Ани. - Ти си такъв джентълмен. Всич ко ч исто ли беше?
- Имаш много хубава къща. - Той замълча за миг и прибави: - Все още си маниачка на тема чистота.
- Но в мен живее прасе, което се мъчи да излезе на вън.
- Добре.
Известно време пътуваха в мълчание и когато разговаряха, не споменаваха за последните три дни.
През повечето време тя държеше ръката му и не го пускаше дори когато Кийт трябваше да
превключва скоростния лост.
- Денят ще е чудесен - каза той.
- Да. Иска ми се да видя изгрева. Особено този.
- Да. - Няколко минут и по-късно Кийт рече: - Били Марлон м и каза, че винаги си се държала м ило с
него. Беше ти благодарен.
Ани не отговори.
- Той искаше да го направи. Имаше да урежда стари сметки.
- Зная. Зная за жена му.
Кийт кимна.
- Винаги съм знаела - каза тя, - че някой ден Клиф ще бъде наказан за всичките си лоши дела.
Наистина сам си го изпроси.
- Обикновено се случва така.
- Щеше ли да го убиеш? - попита Ани. - Искам да кажа, ако не беше при самозащита?
- Не зная. Наист ина не зная.
- Според мен нямаше. Всичко е наред. Ти си д обър човек. Даде ми обещание. - Тя замълча за миг. -
Аз не съм давала обещания на никого.
Кийт реши да промени темата.
- Ще спрем при едно крайпът но заведение близо до магистралата и ще ти купя нещо за закуска.
- Изглеждам ужасно. Ти също.
- Трябва да се срещна с един ч овек.
- А... с онзи, на когот о позвъни от хижата ли?
- Да.
- С твоя приятел от Вашингтон ли?