- Да.
Ани не го разпитва повече и няколко минути по-късно Кийт спря до едно заведение край
магистралата за Охайо.
- Аз ще остана тук - каза тя.
- Не, искам да се запознаеш с Чарли и да телефонираш на сестра си.
Слязоха от пикапа и отидоха в кафенето.
Чарли Адеър седеше в сепаре до прозореца, облечен в единствения костюм от английски туид в
заведението, пиеше кафе, пушеше и четеше вестник. Когато се приб лижиха, той се изправи и се
усмихна.
- Добро ут ро.
Мъжете се ръкуваха и Кийт ги запозна:
- Чарли Адеър, Ани Бакстър.
Той стисна ръката и.
- Радвам се, че успяхте да дойдете.
- Благодаря ви. И аз се радвам, че съм тук.
Тримата седнаха и Чарли поръча още две кафета.
- Чудесно място. Всички пушат. Имате ли нещо против да пуша пред вас? - попита Ани т ой.
Тя поклати глава.
Чарли запали нова цигара и и каза:
- Преди Кийт да тръгне за Мич иган двамата разменихме няколко остри думи и искахме да се
извиним един на друг.
- И сте искали да ме вид ите - отвърна Ани.
- Естествено. Красива сте.
- Да, но не точно сега.
Чарли се усмихна.
- Дори и сега. Нямам намерение да ви от немам Кийт, така че хайде да сме приятели.
- Добре.
- Не вярвай на нит о една негова дума - каза и Кийт.
- Вече и сама се досетих.
Адеър отново се усмихна.
Донесоха кафето и те отпиха от чашите си.
- Ето нещо, за което можете да ми вярвате - каза на Ани Чарли. - Кийт Ландри е най-чудесният ,
най-храбрият и най-верен мъж, когото познавам.
Тя се усмихна.
- Известно м и е.
- Достатъчно - рече Кийт. - Чарли, тази жена м и спаси живота.
Адеър кимна.
- Длъжник си и.
- Всъщност - обърна се към него Ани - Кийт рискува живота си, за да спаси моя.
- Достатъчно - повтори Кийт.
- Ще се съгласите ли ч ичо Сам да ви почерпи със закуска? - попита Чарли. - Без никакви условия,
понеже ще е за по-малко от десетачка?
Двамата поклатиха глави.
- Трябват ли ви пари? - продължи Адеър.
- Не, имаме си - отвърна Кийт.
- Значи се познавате от деца - каза Чарли. - Страхот но. Кой беше по-добър ученик?
- Аз - рече Ани. - Той изоб що не може да се съсредоточава.
Адеър се усмихна.
- Зависи от темата. Той може да чете на руски. Извес тно ли ви е?
- Никога не се е налагало и сигурно никога няма да се наложи.
Чарли се засмя.
- Зная, че навярно сте преживели ужасно изпитание, и оценявам факта, че се съгласихте да се
видим и да си побъбрим.
- Сигурна съм, че когато от ида да позвъня по телефона, ще минете и без да си бъбрите.
Адеър внимателно я погледна.
- Преди винаги го посрещах, когато се връщаше отнякъде обикновено в малко кафене в градче край
някоя отвратителна граница. Така че е като едно време. Пиехме кафе или нещо по-силно и аз го
информирах за последните спортни събития. Никога не обсъждахме пъ туването му. Но този път, тъй
като ми се струва, че известно време няма да се виждаме...
Ани се изправи.
- Отивам да телефонирам.
Кийт и Чарли също станаха и я изчакаха да се отдалечи. Всички шофьори на камиони в
заведението я проследиха с поглед.
Двамата отново седнаха и Адеър каза:
- Чудесна жена. Силно присъствие, красиви оч и и лице, красиво тяло. Но има лош вкус за мъже.
- Очевидно.
- Още ли си влюбен?
- Да.
- Предполагам, че неудоб ният съпруг е вън от игра та.
- Абсолют но.
- Трябва ли т и служба по поч истване?
- Да. Той е в хижата, Б или Марлон е отвън.
Чарли кимна.
Кийт му обясни как да стигне дотам и прибави:
- Искам всич ките и вещи да изчезнат оттам, трупът на Марлон също. Ако искаш, направо изгори
къщата. Ти решаваш. После предполагам, че някой трябва да подаде анонимен сигнал до местната
полиция. Нека се оправят.
Чарли отново кимна.
- Ще се погрижим. Ами трупът на Марлон?
- Потърси най-близките му род нини в Спенсървил. Първата му жена и децата му са във Форт Уейн.
Втората му съпруга Бет е в Кълъмбъс, Охайо. Искам погребе ние с военни почести в Спенсървил.
- Добре. Как се чувстваш?
- И добре, и зле.
- Тя наист ина ли т и спаси живота?
- Да, строши м у черепа с ръжен.
- Леле! - възкликна Адеър. - Освен че се е опитвал да те убие, предполагам, че си го е заслужавал.
- Двамата с теб дори не можем да си представим колко.
- Тя как го понася?
- Добре.
- По-късно ще стане малко по-сложно, нали разб ираш, когато го осъзнае. Имам предвид децата и и
всичко останало.
- Ще се оправи. Но никой д руг не трябва да знае за случ илото се.
- Няма.
- Благодаря.
Чарли се усмихна.
- Значи все пак се справи сам. Но аз ще трябва да разчиствам кашата.