начин. Това беше градът на Клиф Бакстър и никой, абсолютно ни кой не можеше да се подиграва с
него; най-малкото пък педал, който бе чукал жена му. „Ти си история, господине.―
Дори и да се завреше в смрадливото си ранчо и да не си подаваше носа навън, Клиф пак беше бесен
от мисълта, че може да го зърне някъде в близост до жена си, а като нищо можеха да се сблъскат и на
някое социално мероприятие. „Какво ще ка жеш, а? Отиваш на някаква сватба или нещо подобно, и
там се пръква тоя задник, който е чукал жена ми, и я поздравява с усмивка върху лайняното си лице! ―
Клиф тръсна глава, сякаш да прогони представата от съзнанието си. „Не, господинчо, няма да стане.
Няма да ти стане играта.―
Той си пое дълбоко дъх.
„Проклятие, тоя педераст е чукал жена ми четири години, а може и пет или шест, и изведнъж
кучият му син се пръква ей така, без даже да си води някоя шиба на съпруга, седи си на смрадливата
веранда и...― Той отново стовари юмрука си върху волана. По дяволите!
Сърцето му забумка в гърдите, устата му пресъхна. Той си пое дълбоко дъх, отвори бутилката с
портокалов сок, отпи дълбоко и усети как киселината се надига в стомаха му. Гневно запокит и
бутилката през прозореца. По дяволите...
Радиото изпука; гласът на сержант Блейк се разнесе по високоговорителя.
- Шефе, става въпрос за информацията за онзи авт омобилен номер...
- Искаш цялата околия ли да го чуе? Обади се ведна га по шибания телефон.
- Слушам, сър.
Телефонът иззвъня.
- Изпратих факс до Бюрот о за МПС с името на Кийт Ландри, марката на колата и м одела, и те ни
отвърнаха негативно.
- Какво означава това, по дяволите?
- Ами, казаха, че такъв човек няма.
- По дяволите, Блейк, вземи номера на колата му и им го изпрати.
- Къде е колата му?
- Старата ферма на Ландри, шосе 28. Искам всичко около шофьорската му книжка също така, и
след това да се обадиш в местната банка и да провериш дали не е открил сметка, да откриеш номера
на социалната му осигуровка и кредитната му карта, а след това в армейс ките регистри, арести, ако
има такива, всичко, разбра ли?
- Да, сър.
Клиф затвори. След почти тридесет години работа в полицията се бе научил как да събере досие
буквално от въздуха. Двамата детективи от участъка му държаха криминалните досиета, които не го
интересуваха особено. Клиф имаше собствени досиета за почти всички в окръг Спенсър - по-точно за
почти всички повече или по-малко важни клечки и за хората, които го интересуваха в някакво
отношение.
Клиф знаеше, че изграждането на тайни досиета за частни граждани е донякъде незаконно, но той
принадлежеше на старата школа, а онова, което бе научил там, беше, че издиганията по служебната
стълба и сигурността за работното място се постигат най-добре чрез сплашване и изнудване.
В действителност той го беше научил още много пре ди да постъпи на работа в полицията - баща му
и целият му род, всички до един, бяха преуспяващи мръсници. Пък и честно казано, не системата го
беше корумпирала: той почти само с двете си ръце бе успял да корумпира системата. Но той не
можеше да го стори без активната помощ от страна на хората, които така услуж ливо проваляха и
съсипваха личния си и делови живот: женени мъже, които си падаха по забежките, бащи, чиито
синове влизаха в конфликт със закона, бизнесмени, които се нуждаеха от разрешение за заобикаляне
на наредбите или от специални данъчни облекчения, политици, живо интересуващи се от пикантни
подробности за интимния живот на политическите си опоненти, и така нататък. Клиф винаги беше на
точното място в точния момент, усещайки признаците на морална слабост, дреб ни недостатъци на
характера, сигналите за финансови и законови нарушения. Клиф винаги беше на място, из пълнен с
желание да помогне.
Онова, което липсваше на системата, когато той навлезе в нея, беше брокер, централна борса,
където всеки гражданин да може да дойде и да предложи услуга сре щу услуга, където да може да
продаде душата си.
От тези първоначални неумели действия Клиф Бакс тър започна да си води бележки, които след
време се превърнаха в досиета с цената на злато.
По-късно обаче, с течение на времето, в системата започнаха да се намесват и хора, които той, меко
казано, не обичаше. Гимназиални учители, проповедници, домакини, дори и фермери. В градския
съвет дори се бе намърдала и една кучка, Гейл Портър, уволнена преподавателка от колеж, мръсница ,