която много обичаше да си вре носа там, където най-малко и беше в работа, бивша комунистка. Бе
успяла да се намъкне съвсем случайно, след една издънка на човека, който се бореше с нея, Боб и
Коул - оставил се беше да го спипат в мъжката тоалетна на автогарата в Толедо. Клиф не и беше
обръщал никакво внимание до момента, в който с изненада установи, че вече е станало прекалено
късно. Сега обаче вече разполагаше с досие за нея, по-дебело и от агнешка пържола, и през ноември
щяха да я изритат от съвета. Жени като нея не можеха да оценят системата и Клиф беше наясно, че
ако тя успее да се задържи в градския съвет, след нея ще повлекат крак и други.
Кметът му беше братовчед, градският съвет и областните съветници бяха хора, с които се
познаваше достатъчно отблизо, и всеки от тях трябваше да се състезава за изборите. Но Клиф
Бакстър беше избран служебно и ако някой поискаше мнението му, той беше избран на поста си
пожизнено. Работата беше там, че ако той, не дай си Боже, някой ден изгубеше службата си, най-мал-
ко сто души, мъже и жени, щяха да посегнат към гърлото му, така че той нямаше право да се отпуска
дори и за секунда.
Клиф Бакстър нямаше и представа, че светът се е променил и че промените нахлуват и в пределите
на царството му в Спенсър, и че го заплашват. Той обаче беше достатъчно сигурен, че може да държи
всички под контрол, още повече след като областният шериф, Дон Фини, беше братовчед на майка
му. Дон имаше само двама заместници, които да патрулират цялата околия, така че двамата с Клиф
си имаха уговорка, че полицията на Спенсървил може да излиза извън границите на града където
пожелае - точно онова, което в момента върше ше Клиф. Това му осигуряваше далеч по-голямо
спокойствие при работата му с хора, които живееха извън гра да, както например онази кучка Портър
и съпругът и, и другите като този господинчо Кийт Ландри.
Така че той щеше да държи юздите на града здраво още няколко години, а после, когато
навършеше тридесет години служба и децата му завършеха образованието си, щеше да прескоч и
границата на щата и да отиде в Мичиган, къ дето имаше ловна хижа. А междувременно беше длъже н
да ръфа враговете си дори и когато не беше гладен.
Хищникът в него можеше да усети мириса на кръв дори и от километър, но той не можеше да усети
нищо при новите хора, включително и Гейл Портър. Веднъж и бе показал досието и, като с и
мислеше, че така ще и набие чемберите; демонстрирал и беше всичко, което му беше известно за нея :
комунистическата и дейност в колежа „Антиох― и някои по-интимни подробности от половите и
занимания с приятелите и, които съпругът и със сигурност нямаше да хареса. Тя обаче му каза да
навие материалите си на руло, да ги намаже с грес и да си ги навре в гъза. Клиф бе изпитал
маниакална жажда да впие пръсти в гръкляна и. Щом хората не се страхуваха от него, как тогава
щеше да ги държи под конт рол? Тази мисъл направо го влудяваше.
Хищническата му същност усещаше опасността далеч преди всеки останал звяр в гората му да
заподозре каквото и да било. Но през последните няколко години той бе забелязал тези нови хора в
града да се навъртат около него и да го премерват, сякаш ролите им се бяха сменили.
И после, имаше и нещо друго. Ани. Дребната съвършена дама, която нямаше да произнесе думата
„лайно― дори и устата и да беше пълна с него. Изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, в главата и пръква
мисълта да му прави проверка, след което едва не му пръсва черепа. Какво ставаше около него, по
дяволите?
Тъкмо вече бе почнал да хваща цаката на проблемите, когато се пръкна и този. „По дяволите! Сума
ти народ гледа да ми пръсне задника, да ми отнемат работата, а сега за капак и жена ми се опитва да
ми пръсне черепа, и на всичкото отгоре някакво педалче, дето я е чукало на младини, и то си показва
рогата! Хей, Господи, с какво заслужих всичко това?―
Зачуди се дали Ани знае, че бившето и интимно приятелче се е върнало. Може би тъкмо затова се
бе опитала да го убие. Нямаше обаче ника ква логика. Тя щеше да се озове в затвора, без да може дори
да му помирише отново оная работа. Не, определено още не и беше извес тно, но със сигурност щеше
да го научи, а той беше длъ жен да внимава много. Хрумна му, че е възможно тя да е загубила отдавна
интереса си към него, а и той към нея. И въпреки всичко му се повдигаше от представата тоя педал да