затворят очите за някои дефект и.
- Вижте, аз работя в „Парк енд Ийт―, нали го знаете, виждали сте ме там, и ако дойдете към петък
около обяд, можем да отидем в банката с чека ми. Не можете ли да изчакате?
- Не, госпожице, домъкнал съм си задника чак дотук и няма да се върна в управлениет о без стоте
долара или без вас. Не се опитвайте да се бъзикате с мен. - И той многозначително подрънка
окачените на колана му бе лезници.
- Съжалявам.... не разполагам с тези пари и не мога да си позволя да отсъствам от работа... вижте,
имам около двайсет долара...
Клиф поклати глава.
- Може би с чек след няколко д ни...
- Няма да стане.
- Имам някакви скъпоценности, часовник...
- Аз не съм някакъв шибан ант иквар, аз съм ченге.
- Съжалявам. Не знам какво да...
Той свали белезниците от колана си. Двамата се гледаха втренчено дълго време - и двамата си
спомниха момента, когато тя бе проумяла какво трябва да напра ви.
- Можете ли да ми дадете сумата на заем?
- А аз какво ще получа?
- Каквото искате.
- Вече обядвах.
- Вижте, мога да ви пред ложа само себе си. Желаете ли ме?
- Искате да ме подкупите със секс?
Тя кимна.
- Добре, нека видим какво имате за залог пред и да взема решение. Съблечете се.
Тя разкопча халата си и го остави да се изхлузи на пода, после издърпа тениската през главата си и
я хвърли върху едно кресло. Застана гола по средата на стаята, а Клиф Бакстър направи кръг около
нея. Тя зърна издутите му панталони с крайчеца на очите си.
- Добре, госпожице Коларик, вие имате наистина д обър материал за залог срещу заема. Коленичете
тук. Хайде, паркирай и го лапай, скъпа.
Тя коленичи на килима.
Той разкопча колана с револвера си и го окачи на креслото, после разкопча и колана на панталона
си, смъкна ципа, свали панталона и слиповете си.
- Хайде, скъпа, давай.
Тя си пое дълбоко дъх, притвори очи и придъ рпа с пръст вирнатия високо член към устата си.
- Гълтай - заповяда и Клиф, след като свърши.
После вдигна слиповете и панталоните си, закопча двата си колана и хвърли върху креслото
банкнота от двайсет долара.
- Ще се погрижа за глобата, но м и дължиш за четири вноски.
Шери кимна и с пълна уста избъбра:
- Благодаря т и.
Той бе казал същите думи още първия път и през пос ледните десетина пъти вноските си оставаха
все така четири на брой.
Клиф не се отличаваше с особена деликатност, но въпреки всичко забеляза, че тя е доста
разстроена, и я потупа по бузата.
- Хайде, ще отскоча при теб по някое време на чашка кафе. Трябва да тръгвам.
И излезе през задната врата.
Тя се изправи, влезе в кухнята, изплю се в мивката и си изплакна устата, после побягна под душа.
Клиф Бакстър караше из Спенсървил. Беше доволен от себе си. В настоящия момент имаше
подръка две жени, което на първо време му стигаше: Шери, най-вече за орален секс, и една друга
жена, с деца, казваше се Джаки, която се мъчеше да кара с парите, които и пращаше мъжът и от
Толедо. Джаки имаше чудесна спалня и хубав креват и си я биваше в него. Клиф винаги носеше
хранителни продукти, подарява ни му в знак на благодарност от местния супермаркет. Хей, я чакай,
ами че той имаше и още една жена: своята собствена.
- Брей, Клиф, ама ти си страхотен тъпкач бе! - изсмя се той.
Мобифонът му иззвъня и той вдигна.
- Шефе, накарах Уорд да направи няколко тегела пок рай къщата на Ландри с бинокъл и той м и
издиктува номера на колата му.
- Добре.
- И позвъних на ония гад няри от столицата и им го дадох.
- Добре. Какво отговориха?
- Ами... казаха, че този номер б ил нещо от специалните и ако сме имали нужда да получ им повече
информация, трябвало да попълним един формуляр, като им обясним за какво ставало дума...
- Какви ги дрънкаш бе!
- Ама шефе, те ми изпрат иха по факса формуляра: цели две страници!
- Какви са т ия лайна? Обад и им се веднага на тия кучи синове и им кажи, че трябва да направим
проверка на този номер. Кажи им, че тоя педал е карал пиян или нещо от този род.
- Шефе, казах т и вече, опитах всичко. Казват ми, че това имало връзка с националната сигурност.
- Националната... какво?
- Нали разбираш, било нещо секрет но.
В продължение на цяла минута Клиф Бакстър кара в тишина. Само допреди секунди той беше
господарят на света. И изведнъж този педал Ландри се пръква от света на големите клечки във
Вашингтон, след толкова много години.... Колко бяха? Двайсет и пет може би, и Клиф няма и най-