малкото нещо, за което да може да се хване, и в този момент онези лайнари му сервират, че той няма
дори правото да направи проверка на номера му или на шофьорската му книжка. „Кой, по дяволите, е
този педераст?―
- Ало, шефе?
- Добре, искам да сложите двайсет и четири часово наблюдение върху кучия м у син. Искам един от
вас да минава покрай дома му най-малко два пъти дневно и искам да знам всяка секунда къде се
намира, когато дойде в града.
- Добре... но за какво да внимаваме? Искам да кажа, защо...
- Просто направете това, което ви казвам, ясно?
- Да, сър.
Клиф хлопна телефона. „Защото проклетият педал е чукал жена ми, затова.― А хората в града го
знаеха или щяха да си го припомнят, ако го бяха забравили. „Не, няма да го позволя. Не, господа,
няма да го позволя.―
В главата му започваха да се оформят различни планове. В паметта му изплуваха думите, които
навремето беше чул от стария съдия Торнсби: „Понякога даден проблем всъщност е преоблечен
шанс.―
- Точ но така. Това тъпо копеле стъпва направо в двора ми. И онова, което не можах да направя
преди двайсет и пет години, сега вече имам възможност да го сторя. Ще го убия... Не, ще му отрежа
топките. Точно това е. Режа му топките и ще ги сложа в една кана върху камината, та Ани да може да
им бърше праха веднъж седмично. - И той се разсмя.
7.
Сух, горещ вятър повя от югозапад, също както в древността след някой огромен пожар в
тревистите равнини, принудил огромните стада бизони да потърсят в паника спасение в Голямото
черно мочурище, където костите им стърчаха и до ден днешен. Сега обаче вятърът духаше през мили-
они редове царевица и милиони акри пшеница, през малки градчета и самотни фермерски къщи, и
през пасища и ливади, където пасеше добитък. Той профуча през Индиана, нахлу в Охайо, мина над
Големите езера и се сблъска с нахлуващите на юг арктически въздушни маси.
Кийт Ландри си спомняше как към средата на септември, когато западните ветрове замираха, човек
понякога можеше да долови аромата на севера, дъха на борове и планински езера, и небесата се
изпълваха от канадски гъски. През един такъв септемврийски ден Джордж Ландри се обърна към
жена си Алма:
- Време е и ние да поум неем като тези гъски.
И те отпътуваха.
Историята обаче на повечето човешки миграции не беше толкова проста. Хората се бяха
приспособили към всички климати на земята и в древни времена се бяха разселили по цел ия свят. За
разлика от сьомгата, на тях не им се налагаше да се връщат по родните си места, за да си хвърлят
хайвера, макар че според Кийт това не беше лоша идея.
Кийт се бе приспособявал и към почти задушаващи жеги, към ситния като прах пясък, към
безмилостния опустошителен вятър, но като повечето жители на северен Охайо си мислеше за зимата
дълго преди тя да прис тигне. Аклиматизирането към природата беше лесно; аклиматизирането към
социалното обкръжение щеше да е далеч по-труден процес.
Беше минала седмица от пристигането му и Кийт реши, че е време да се поразтъпче из центъра на
града. Пристигна по обед и се запъти направо към „Бакстър Мотърс―, дистрибутор на „Форд― в
източния край на главната улица. Семейството му беше правило бизнес с тях от много години и Кийт
имаше смътни спомени, че баща му нямаше особени симпатии към тези хора. Старецът обаче си
падаше малко инат и чувстваше, че при работа с хора, които не обича, ще има по-голяма изгода.
Кийт си даваше сметка, че „Бакстър Мотърс― са при тежание на фамилията на съпруга на Ани, и
може би това повлия на решението му също, макар и да не беше в състояние да обясни логиката на
постъпката си.
Той слезе от сааба и се огледа. Компанията търгуваше само с коли на „Форд―, нямаше никакви
дистрибуторства за чужди коли, нещо твърде обичайно за източните щати.
Някакъв шеф прекоси паркинга и застана пред него.
- Как е?
- Добре, благодаря ви за въпроса.
Търговецът за момент се смути, после протегна ръка.
- Фил Бакстър.
- Кийт Ландри. - Той изгледа Бакстър, пухкав като бебе мъж в началото на четиридесетте, с повече
гуши от китайска статуетка. Фил Бакстър изглеждаше достатъчно учтив, но това идваше с работата. -
Това ваше ли е? — попита го Кийт.
- Все още не. Чакам татенцето да се пенсионира - изсмя се Фил.
Кийт се опита да си представи Ани омъжена за едно от тези генетични недоразумения, но после